Десетилетието преди "Рибентроп - Молотов"

Резолюция на Европейския парламент отпреди два месеца оцени пакта за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз (т.нар. пакт "Рибентроп - Молотов") като главната причина, довела до Втората световна война. Последва определението "безпардонна лъжа" от страна на по принцип сдържания руски президент Владимир Путин.

Да погледнем историческите факти. Не би било излишно в ЕП също да се възползват от богатите исторически архиви от Втората световна война. Няма д навреди и един прочит на Оруел...

Историкът проф. Милен Семков нарича "дяволско" десетилетието преди Втората световна война. То започва със световната икономическа криза, избухнала през 1929 г. в САЩ, и достига и Европа през 1930 г. Първа се възползва от икономическата бъркотия Япония. На 18 септември 1931 г. японците започват военни действия в Манджурия - Североизточен Китай. Западът очаква японска агресия спрямо СССР и самата Япония поддържа тази илюзия. В същото време създава изкуствената държава Манджуо-Го. Обществото на народите (ОН) не осъжда Япония като агресор. Последната пък, през март 1933 г. напуска ОН. Японската армия заплашва Пекин и правителството на китайския ръководител Чан Кайши подписва примирие, чрез което японската хегемония се задържа над Китай.

Както са предвиждали военните, демографите и др. Германия изминава пътя от Версай до новата голяма война точно за 20 години. От 1933 г. нацистка Германия изисква да се премахнат военните клаузи на Версайския договор и да получи равноправие във въоръжаването. Германските искания поставят западните страни в твърде неблагоприятно положение, тъй като представляват открито предизвикателство към утвърдената Версайско-Вашингтонска система. През март 1933 г. Бенито Мусолини предлага изход от създалата се ситуация с идеята Великобритания, Франция, Германия и Италия да подпишат споразумение за сътрудничество по всички международни проблеми: европейски, световни, колониални. В предварителни преговори правителствата на четирите изказват принципно съгласие с идеята на Мусолини, макар тя да предизвиква и остри възражения на политици и общественици в Лондон и Париж, във Варшава и в други столици. Договорът за "съгласие и сътрудничество" се подписва на 7 юни 1933 г. в Рим. 

Само два месеца след това обаче германският външен министър фон Нойрат поставя в ОН отново искането на своята страна - за равноправие във въоръжаването. На 19 октомври 1933 г. Германия напуска ОН. Римският договор остава нератифициран, а СССР става член на ОН.

Междувременно нацистите в Германия изпълняват програмите си за въоръжаване на държавата. През пролетта на 1935 г. Херман Гьоринг официално обявява съществуването на германска авиация. Специален декрет на фюрера въвежда задължителна военна повинност. През март 1935 г. Великобритания и нацистка Германия подписват т. нар. англо-германско морско споразумение. То разрешава на Германия да притежава военноморски флот (ВМФ), равен на 35% от надводния и 45% от подводния флот на Обединеното кралство. 

През 1936 г. Хитлер изпраща войски в Рейнската демилитаризирана зона и я приобщава, без да срещне каквато и да е съпротива. С окупацията на Рейн стратегическата основа за съпротива срещу Хитлер в Източна Европа изчезва.

Френският отговор на откритото милитаризиране на Германия е подписването през май 1935 г. на договор за взаимопомощ със Съветския съюз. Две седмици по-късно СССР подписва подобен договор с Чехословакия. 

В същото време Великобритания се ориентира към политика на задоволяване на амбициите на Германия с цел нейното усмиряване. Невил Чембърлейн се надява да отдалечи германските интереси от самата Великобритания. Единственият открит противник на политиката на отстъпки пред Хитлер в Обединеното кралство е Уинстън Чърчил. Подобно на всяко различно мнение и днес, той е охулван заради непримиримостта си към действията на Лондон.

През есента на 1937 г. фюрерът разкрива, че ще приобщи немците от Австрия, Чехословакия и Полша към родината им. Лорд Халифакс, английски пратеник, изслушва Хитлер и го уверява, че Великобритания ще разбере неговата философия. След тази среща Великобритания обявява, че Централна и Източна Европа не влизат в сферата на британските интереси. От страна на Франция премиерът Едуард Даладие се стреми към сближение с Германия, но избягва заявления, които ще му създадат проблеми с малките европейски държави. Реално Франция няма друг избор - изоставена е от Лондон.

През 1935 г. Италия извършва агресия срещу Абисиния. ОН отново е безсилно. Великобритания и Франция обявяват, че Абисиния е в сферата на влияние на Италия. Министрите на първите две държави приемат таен план-проект Хоуар-Аавал (декември 1935 г.) за разделянето на африканската държава.

В избухналата през 1936 г. гражданска война в Испания Германия и Италия се намесват все по-открито (на страната на ген. Франсиско Франко). Правителството на Народния фронт иска помощ от СССР. А в азиатския континент през септември 1937 г. Япония извършва повторна агресия срещу Китай. ОН се оказва неспособно да гарантира суверенитета и правата на жертвите на агресията, както и да приведе в действие система на санкции.

През 1936 г. в Берлин се подписва германско-италиански протокол, който оформя създаването на т. нар. ос Рим-Берлин. Той предвижда автоматична военна помощ и сътрудничество. 

В края на 1936 г. Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт за борба с комунистическите сили в света. През 1937 г. към него се присъединява Италия. Вече говорим за оста Рим-Берлин-Токио. Две години по-късно към пакта се присъединяват Унгария, Манджоу-Го и Испания. Западните демокрации, САЩ и СССР не успяват да създадат коалиция. 

Първата от европейските държави, която губи независимостта си още преди започването на войната, е Австрия. За анексирането й в Германия е разработен планът "Ото", включващ подпомагане на австрийските нацисти и заемането на високи държавни постове от тях. Париж се съобразява с Лондон; СССР реагира официално с нота, че това е "насилие в центъра на Европа". А Хитлер пристъпва към изпълнението на плана "Грийн" ("Зеленият" план). В Прага чувстват тази заплаха, тъй като след аншлуса границата на Чехословакия от юг е незащитена. При 14 730 000 население на Чехословакия, 3 230 000 са германци, които живеят главно в Судетската област. Правителството на президента Едуард Бенеш напразно търси помощта, гарантирана му с договора с Франция. 

През септември 1938 г. Хитлер предявява открито претенциите на Германия за Судетската област. В Мюнхен Чембърлейн поема тежката отговорност да убеди своите колеги от кабинета, своите френски съюзници и техните чехословашки съюзници, че Германия трябва незабавно да получи Судетската област. 

Правителството на Чехословакия отстъпва пред натиска, след като Полша отказва да пропусне Червената армия да помогне. На 21 септември Чърчил обвинява правителствата на Великобритания и Франция в пълна капитулация пред нацизма и хвърляне на Чехословакия "в бърлогата на звяра". Хитлер получава Судетите - територия от 28 600 км2, 1 милион чехи са обречени да живеят в нацистка Германия. Полша получава територия от 1700 км2, а Унгария - от 19 500 км2 с 500 хил. унгарци и 272 хил. словаци. 

Жертването на Чехословакия се представя като гаранция за европейския и световен мир. Мюнхенското споразумение на практика унищожава тази държава. 

През декември 1938 г. е подписана френско-германска декларация за добросъседски отношения, която гласи, че двете страни нямат неразрешени въпроси от териториален характер. Новата голяма война обаче се приближава все по-бързо. На 14 март 1939 г. германците предизвикват създаване на "независима" словашка държава, а на 15 март заграбват останалите от някогашната Чехословакия територии. От картата на Европа изчезва втора държава. 

Мусолини дава заповед на войските си да нападнат Албания. На 12 април 1939 г. от картата на Европа изчезва още една държава. Стреснати от развитието на агресията, която сами са допуснали, Великобритания и Франция дават гаранции на Полша и започват в Москва преговори със Съветския съюз. 

Едва тогава идва времето на "Рибентроп - Молотов". Пактът съдържа пазен в тайна секретен допълнителен протокол, с който Германия и СССР се договарят в случай на териториални промени да поделят сферите си на влияние в Полша, Литва и Бесарабия в Румъния, като дали Полша да остане отделна държава ще се решава според развитието на събитията. Пактът "Рибентроп - Молотов" е една от последните изяви на дипломатическите совалки преди Втората световна война. Цената на тази война беше разрушена Европа и 57 млн. жертви. Нека не потъпкваме паметта им!

Б.а. При написването на статията са използвани трудове на проф. Милен Семков, проф. Христина Мирчева, Хенри Кисинджър, проф. Искра Баева.