Депутатите пак спасяват вечните длъжници

С почти пълно единодушие Народното събрание одобри проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, внесен от бившия служебен кабинет. С него депутатите се надяват да разрешат проблема с "вечния длъжник" - изпадането в неразрешима ситуация на задлъжнялост от страна на граждани. Той влиза в списъка със закони, които страната ни трябва да приеме по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, по който България очаква евросредства.

Вчера беше първото четене на законопроекта и депутатите се заканиха да го подложат на задълбочени редакции, преди да го обсъдят на второ четене. Засега обаче той събира подкрепата на 163 депутати от БСП, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДВъзражданеУ, ДПС и ИТН. 

В мотивите към законопроекта се напомня, че през 2020 г. беше въведена 10-годишна давност за дълговете на физически лица с промени в Закона за задълженията и договорите. Тогава също се твърдеше, че това ще реши проблема с "вечния длъжник". Сега обаче в мотивите се заявява, че тъй като давността не се прилага служебно, неплатежоспособните длъжници трябва да преминат през тежки съдебни и извънсъдебни процедури, което може да бъде непосилно за тях.

Законопроектът за личния фалит засяга добросъвестни длъжници, които не са търговци или предприемачи, и искат доброволно да влязат в процедура по несъстоятелност. Като неплатежоспособни проектозаконът определя длъжници, които не са в състояние да погасят дългове на стойност над 10 минимални работни заплати за период от повече от 6 месеца. Всичките им задължения могат да бъдат обединени в общо съдебно производство.

Процедурата стартира при множество условия - например, длъжниците да не са осъждани за престъпление срещу кредиторите или срещу финансово-данъчната система, да не са получавали доходи през последната година и т.н. Масата на несъстоятелността обхваща цялото имущество на длъжника, както и една втора от това, което притежава с брачния си партньор. Съдът определя издръжка на длъжника и неговото семейство - Дза задоволяване на жизнените потребностиУ, която не може да бъде по-малка от една минимална заплата.