Депутатите отново в спор за ЧЕЗ, БСП поиска оставката на Стоян Мавродиев

С остри дебати отново заради сделката за ЧЕЗ започна днешният парламентарен ден. Депутатите гласуваха заключителния доклад от работата на Временната анкетна комисия, която бе създадена, за да разследва всички подробности около сделката между "Инерком" и чешкото дружество. В крайна сметка народните представители приеха доклада и се обединиха около мнението, че резултатите от работата на комисията не са задоволителни.

От левицата остро разкритикуваха отказа на институциите да помогнат в разкриването на подробностите, както и поредното неглижиране на парламента. Нито правителството, нито Българската банка за развитие се отнесоха сериозно към работата на комисията, отказа да отговарят на въпросите и да предоставят изисканата им информация, припомни зам.-председателят на ПГ "БСП за България" Жельо Бойчев, който бе и председател на комисията. Той не скри възмущението си от това, че чешката страна е дала много повече информация и документация по сделката, отколкото засегнатите български институции. Въпреки желанието на депутатите да разберат какво е намерението на правителството за участие в сделката, категоричен отговор така и не получиха. Още по-цинични бяха от Българската банка за развитие, за която чехите потвърдиха, че се е съгласила да е гарант на "Инерком" по сделката. Това е държавна банка и следователно не може да поема ангажименти, без да представлява държавата, подчерта в изказването си Бойчев. Той припомни и думите на шефа на ББР Стоян Мавродиев, който отказа да предостави информация на комисията и обясни едва ли не, че чешката страна лъже като твърди, че банката е издала писмо за съгласие за банкова гаранция. Такива писма, по думите му, банката издавала всеки ден и те имали "нулева правна стойност".
Или Стоян Мавродиев да си подаде оставката, или ще поискаме оставка на министъра на икономиката Емил Караниколов, обяви Жельо Бойчев.   Той подчерта, че е особено чувствителен към Българската банка за развитие, защото това е държавната банка. Министърът на икономиката пое ангажимент в парламента, че ще изпрати писмото за ангажимент към „Инерком“, а все още го няма. Кой управлява държавата?, попита емоционално Бойчев. Според него тази сделка е нагледен пример как функционират институциите в страната. В доклада на комисията за ЧЕЗ е описано поведението на българското правителство, което нищо не е знаело за сделката. Това означава, че или то ни лъже, или че мястото не му е там, обърна се към мнозинството депутатът от БСП. Той разкритикува и  работата на службите. Големият въпрос, който седи е – защо са ни необходими специални служби и защо трябва да ги финансираме, след като се оказва, че няма информация- кой стои зад тази сделка и какво е финансирането, каза още социалистът.
За това че институциите са показали цинично неуважение към Народното събрание говори и Иван Иванов от БСП. По думите му държавата тотално е абдикирала от дневния ред на обществото. Премиерът можеше да намери време между соаретата да дойде и да даде обяснение, каза още Иванов.

Казусът ЧЕЗ и Гинка Върбакова е диагноза за състоянието на държавата, политическата власт и бизнеса, подчерта в изказването си Атанас Костадинов. Той определи скандалната сделка като "епикриза за липсата на държава, за мащаба на паралелната държава". Това е рентгенова снимка на институциите, които от години са изпаднали в ступор и са изпразнени от съдържание, коментира социалистът. Институциите мълчат, регулаторните органи обръщат глава на другата страна, банките се крият зад нещо като професионален и етичен кодекс, службите се разсейват, управляващите се оправдават, а на Народното събрание никой не предоставя каквато и да е информация. Докладът, който обсъждаме, е свидетелство за оттеглилата се държава от интересите на обществото и гражданите, заключи Атанас Костадинов.

Снимки Емилия Костадинова
Заявеното от министър-председателя незнание за сделката с „Инерком” не отговаря на факта, че той и неговите подчинени са получавали редовна информация по повод случващото се в ЧЕЗ. Това е се разбира от доклада на службите за сигурност, коментира от своя страна зам.-председателят на ПГ „БСП за България” Крум Зарков. Защо банките ги е срам да кажат, че са имали взаимоотношения с кандидат-купувача на ЧЕЗ, криейки се зад професионалната тайна? Нима не е престижно да се участва в сделка от такъв мащаб, попита депутатът. Той също говори за поведението на Българската банка за развитие. Според разказите на управляващия банката, тя е имала кореспонденция по повод провежданата сделка. Въпросът е, че тези писма не ни бяха предоставени, тъй като бяха определени като „правно нищо”. Това „правно нищо”, може би е послужило за документ, с който „Инерком” са кандидатствали за закупуването на ЧЕЗ и който е повлиял до голяма степен тя да бъде избрана за купувач, подчерта народният представител.
В крайна сметка депутатите приеха доклада на комисията със 148 гласа "за" и 48 "въздържал се".
Заедно с доклада народните представители приеха и проекторешение, с което възложиха на Министерски съвет да направи задълбочен анализ по изпълнението на заложените цели от правителството в приетата стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества. Народните представители решиха в срок до 31 декември 2018 г. правителството да ревизира постановлението си за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от национална сигурност в частта му сектор „Енергетика“, включвайки основни активи и дейности на електроразпределителни предприятия. Народното събрание реши в същия срок службите за сигурност да предоставят детайлен анализ по планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп, а БНБ - информация за поетите ангажименти от български банки по сделката.