Ден за размисъл
Европа чества мира и своето обединение все по-разединена
/ брой: 88
Мира и обединението на Европа празнуваме днес. Преди 67 години на днешния ден историческата декларация на тогавашния френски външен министър Робер Шуман поставя основите на Европейския съюз такъв, какъвто го имаме днес. Денят на Европа е един от онези европейски символи, които насърчават единството между европейските граждани. Предвид настоящото състояние на обединението на все още 28 страни - поне до 2019-а, когато Великобритания официално ще си вземе сбогом с Евросъюза, тази паметна дата е повод за размисъл. Тазгодишният 9 май трябва да бъде онази безспирно алармираща червена лампа, която да събуди удобно заспалия европейски елит и да го върне в действителността на обикновения европеец. Осъзнаването ще бъде тежко, но е наложително, ако всички евролидери, както твърдят, искат да спасят обединена Европа. Със заучените витиевати фрази и декларации, писани с розови очила, няма да стане. Действия и реални резултати са нужни. Спешно. За да не се превръща празникът в опело на една добра в своята същност идея за обединение и благоденствие.
Единството отбелязва Европа, все по-разединена, все по-неравноправна. Колко единни и равноправни на останалите, особено на онези, големите, "началниците", се чувстваме ние, българите, които днес ще отбележим Деня на Европа, които тази година честваме 10 години членство в ЕС - годишнина, която така незабелязано минава? 10 години, резултатите от които се измерват само с усвоените (или присвоените) средства от еврофондовете! А като спрат, на какво ще се крепи икономиката ни? И с тях Северозападна България е най-бедният регион в Европа... Но тази политика на раболепие, че в противен случай ще ни спрат еврото, ни я наложи Борисов - удобна е нему, а и на "началниците". Сега, като си избрахме още веднъж от същото, дори и по-зле, ще търпим същото отношение и в Европа. Шенген ще си остава мираж, нищо, че предвид настоящата обстановка в Европа и върнатия граничен контрол не е адекватно да се повдига тази тема, но за България тя си остава едно от доказателствата за неравноправно отношение. Към него трябва да се прибави и Механизмът за сътрудничество и проверка, изчерпал се и доказал своята неефективност. Това обаче "големите" не го признават, както не признават, че и те имат същите проблеми като нас - редица проучвания са го доказали, последното на ЕК е от началото на април и показва, че правосъдните системи на България и Румъния не се справят по-зле от останалите в ЕС. И "началниците" продължават да назидават, особено обичат да го правят чрез посланиците си в София.
И като говорим за дискриминационно отношение и двойни стандарти, най-актуалният пример е свързан с американските визи за българите и гражданите на още четири страни. Канадските някак поне засега ги договорихме, или по-скоро тогавашният и настоящ пример Борисов изтъргува подкрепата ни за СЕТА (споразумението между ЕС и Канада) с измисленото настояване за падане на визите. Еврокомисията нарушава собственото си законодателство, като отказва да въведе реципрочно визи за американски граждани. И както се изрази еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос, когато миналата седмица Еврокомисията отказа да се съобрази с резолюцията на Европарламента, призоваваща за връщане на визовия режим за американски граждани, Брюксел залага на дипломацията на търпението. Търпение ли? Не, чиста проба двойни стандарти, които са вече обичайна политика на Евросъюза. Но не е виновен този, който яде баницата...
В новата Римска декларация, която евролидерите подписаха на 25 март, са заложени много добри намерения, повечето от които ще си останат в сферата на красивите пожелания, докато за редицата кризи, тресящи ЕС, не се вземат работещи решения от истински лидери, които обаче днес в Европа са малцинство. Докато еворолидерите си подаряват за годишнината от Римските договори нова помпозна сграда в Брюксел, където да мъдруват, пред Европарламента бездомници спят върху кашони. Докато не бъде смазан бюрократичният октопод, който задушава с пипалата си демокрацията, докато евроинституциите продължават да се дискредитират, робувайки на лобистки интереси, докато ядрото държави, от които започна евроинтеграцията, се капсулира в себе си, няма как да бъде върнато доверието на европееца в идеята за обединена Европа...
При тази действителност днес да празнуваме ли?
Ще съумеят ли евролидерите да спрат пропадането на европейския проект, при положение че именно те носят основната вина за това му състояние?