Ден на срама
/ брой: 104
Деси ВЕЛЕВА
Днес не е само Денят на детето. Първи юни не е просто време за детски тържества в градинки, рисуване по асфалт, концерти по квартали и спортни състезания с награди.
Това е Денят на срама на възрастните. Времето, в което те трябва много ясно да осъзнаят какво не са направили за подрастващите през изминалите 12 месеца.
А списъкът не е хич кратък и за всяка грешка в него възрастните трябва да поискат прошка. Защото срещу едно детско провинение стои родителска, учителска или чиновническа вина.
Осъзнаването обаче е много, много трудно. Вместо да търси вина в себе си, възрастният обичайно прехвърля топката на друг. Той се присмива на гимназиста за поредния "бисер", който е произвел на поредния изпит. Смешен обаче не е ученикът. Смешен е министерският чиновник, който е наредил децата да се питат: "Какво е искал да каже авторът?".
Изтипосването на снимки на полуголи абитуриентки в социалните мрежи или новини в медиите за пияни зрелостници, вандалствали по улиците, е скандално не за децата, а за родителите им. Именно те са кривнали твърде рано от пътя, наречен "възпитание", и са оставили по него да вървят външни за семейството хора.
Принизяването на детските усилия със създаването на класации на успели и неуспели училища също е позор за цялото общество на възрастните. Петно за него е и да дели децата на достойни да ходят на детска градина и на незаслужили да прекрачат прага й.
Когато вадим данни за малолетни и непълнолетни престъпници, хванати за грабежи и насилие, трябва добре да знаем, че крадецът и агресорът не е детето, а възрастният.
Вместо да общуват с децата си, родителите ги пращат на уроци. А за да платят паралелното им обучение, те трябва да работят повече. Тогава им остава още по-малко време за подрастващите. Така порочният кръг се затваря и изход от него не се вижда. Накрая децата се обявяват за трудни - синоним на виновни, а най-често се очаква анонимната държава да поеме нежеланата отговорност за оправянето на нещата.
Истината е, че няма да изчистим петното на лекомислието си само за ден - на 1 юни, с бонбони в устите и балони в небето.
Възрастните са само длъжници на децата си и е време да разберат, че всеки персонално отговаря за всяко дете. И първо трябва да намери вината в себе си, преди да я търси в друг.