ДЕН НА ЛЪЖАТА

Тома Измирлиев, 1931 г.

Народът прилича на малко детКОР

2801 - 29.03.19 

Георги  ГЪЛОВ

ЕЖЕДНЕВНАТА ТЕАТРАЛНОСТ

Завесата се вдига всяка сутрин в ранните часове и театърът започва пак.

Премиер:         -Като казвам бяло - значи бяло, няма две мнения по въпроса!

Публиката:       -Браво! Само така! Долу черното!

Телевизиите:     -Темата днес е: Колко бяло е бялото у нас? 

Парламента:      -Днес ние няма да обсъждаме никакви цветове! Цветовете у нас се определят от програмата на управляващата партия, законите на страна и принципите на Европа. Сега това не е в дневния ред на хората.

Публиката:       -Не ви е срам! Далтонисти и измекяри! Едни цветове като хората не можете да подредите!

Полицията:        -При нас няма данни, че някой е изцапал бялото!

Прокуратурата:    -Ние отдавна наблюдаваме  процеса и имаме съвсем основателни съмнения за цветната принадлежност.

Журналистите:     -Днес всички са на мнение, че бялото е задължително! Търсим видните политици за да коментират тази нова позиция на държавата ни?

Видните политици:    -Много ви молим! Този въпрос съвсем не е в дневния ред на обществото.

Експерти:       -Ние от години предвиждахме този развой на нещата! Нямаше как това да не се случи!

Опозицията:     -Никога не е ясно за какви цветове говорим! Когато дойдем на власт ние ще боядисаме всичко отгоре до долу!

Невидни политици:    -Докато не се промени конституцията, все ще се мятаме от бяло в черно и пак така! Аман!

Парламентът:      -След продължителни и бурни дебати, ние взехме решение да направим комисия по белия цвят.

Публиката:      -Аман от тези далтонисти, да си ходят!

Телевизиите:     -Един напрегнат и динамичен ден изпълнен с бурни дебати кое е бяло и кое не е! Ние единствени ви показахме всички отговориха изчерпателно на нашите въпроси. А сега следва новият тираж на лотариите!

Публиката:      -Урааа! (аплодира бурно).

Президент:      -У нас бялото никога не е бяло!

Премиер:          -Бяло? Никога не съм поглеждал към бялото. Казах черно - значи черно, няма две мнения по въпроса!

Публиката:       -Браво! Само така! Долу бялото! 

В късните часове на нощта завесата се спуска.

нце,

народът обича забавни шеги

и в хладните кръчми, при пълно шишенце,

с масали разсейва беди и тъги.

Народът се вслушва в безсолните глуми

за гръмки победи, дела и успех;

народът обича големите думи

на първите хора и вярва във тех.

И първите хора народа обичат,

затуй без умора, без отдих и мир

след него те тичат, кожуха му свличат,

но щедро го лъжат надлъж и нашир.

И ето лъжата е днес добродетел

и ценз за избраник, министър и кмет,

и ето лъжата тържествено шета

из светлите зали на важния свет.

Но все пак изглежда, че тя се предпазва

- инкогнито скита с екипа си мил -

и своята прелест открито показва

веднъж през година - на първи април!

И днес тя по случай патронния празник,

излезна с министъра в нов тоалет,

но тая година лъжата се казва

на присмех "чиновнишки стабилитет"...