Ден, който не бива да разделя

Днес Европа и светът ще отбележат 73-ата годишнина от началото на Втората световна война. Ден, който сложи началото на най-кръвопролитната война в историята на Стария континент и на цялото човечество. Но също така и дата, която всеки път трябва да ни напомня до какво води безумието на реваншизма, шовинизма, ксенофобията, расизма и просто омразата към различния от теб, когато те бъдат издигнати в ранг на държавна политика.
Европа извади своите поуки от войната. Благодарение на страха от повторението на последната общоевропейска касапница Старият континент пребивава в мир вече повече от 70 години. Най-дългият период на мир в историята на Европа. Втората световна война стана причина и за безпрецедентния процес на мирно обединение на европейските държави, процес, довел до създаването на обединена Европа.
Печално е обаче, че все още се намират хора, цели политически течения в отделни държави, предимно от Източна Европа, които мислят, че имат сметки за разчистване с миналото. Вместо общата европейска трагедия отпреди 73 години да обединява, тя се използва от различни политически кръгове, за да се прокарват нови и да се възраждат стари разделителни линии на континента. За коментар по този въпрос ДУМА се обърна към левия евродепутат Евгени Кирилов.


Евгени Кирилов:
Времето е най-обективният съдник

Неприемливо е стремежът към независимост на отделни страни да се обвързва от някои с носталгия по нацизма, казва българският евродепутат от групата на социалистите е демократите в Европарламента

- През последните години в историческите среди в Европа и Русия се възражда дискусията за преоценката от страна на балтийските държави на някои събития, съпътстващи Втората световна война. Смятате ли, че Европейският съюз трябва да заеме позиция по този въпрос и ако да, към каква гледна точка бихте се придържали вие?
- Европейският съюз е гарант за просперитет и мир на европейския континент вече повече от половин век. Принципите на толерантност и диалог са основни, били са и продължават да бъдат водещи във всички негови политики. Именно за това ЕС е модел за търсене на компромис и изграждане на добри междусъседски отношения на континента. Към такива отношения ЕС се стреми и със своя стратегически партньор и съсед - Русия. Развитието и задълбочаването на тези отношения в редица области е приоритет и за двете страни и това обосновава търсенето на диалог и сътрудничество на всички нива. Естествено има червени линии като уроци от историята, които не трябва да се прекрачват и не подлежат на диалог. Една от тях според мен е, че е абсолютно неприемливо стремежът и борбата за независимост на отделни страни да се обвързват от някои кръгове с носталгия по нацизма и пронацистки демонстрации в тази връзка.
В редица области, разбира се, съществуват различия и отворени въпроси. Има исторически теми и дебати, на които само времето може да бъде най-обективният съдник. Наше задължение като европейци е да не забравяме историята, но и да съумеем да търсим това, което ни обединява и което е спомогнало за изграждането на нашата идентичност.
Ето защо смятам, че ако ЕС реши да заеме позиция по тези отворени въпроси, тя трябва да бъде базирана на същите тези гореспоменати принципи.
- Смятате ли, че предпоставка за развитието на отношенията между ЕС и Русия би трябвало да бъде изглаждане на отворени исторически въпроси между отделни страни-членки на ЕС и Москва?
- Историческата полемика винаги е съпътствала развитието на двустранните отношения на европейския континент. Изглаждането на историческите спорове е важно, но то трябва да става само по пътя на диалога и посредством съвместни усилия. Смятам, че по-нататъшното развитие на отношенията ЕС-Русия може да повлияе положително на този процес. 
- Изпитвате ли опасения от все по-очевидното избуяване на националистическите тенденции в Източна Европа - в Прибалтика, Унгария, Румъния, а дори и у нас, в България?
- Тревожен е фактът, че през последните години се наблюдава засилване на националистическите тенденции и "процъфтяването" на крайно десни партии в цяла Европа, не само в Източна Европа. Още по-тревожно е, че понякога и традиционните десни партии се увличат по някои от популистките лозунги на крайно дясното, плъзгайки се по една много опасна плоскост, която води до разпалване на омраза, ксенофобия и насилие.
Надявам се, че усилията на Партията на европейските социалисти и прогресивните сили в европейските страни ще надделеят и ще спомогнат за неутрализиране на тези неблагоприятни тенденции.