Демостен - най-добрият оратор на Античността

Най-новата, 12-а книга от поредицата на изд. "Милениум" "Философия за всеки ден" е "Демостен и публичната реч" от София Петрова. Изданието събира 44 интересни и увлекателни разказа за личността и живота на един от най-известните и най-значими оратори.

Демостен (384-322 г. пр.н.е.) е атински оратор, държавник и мислител, единодушно признат за "съвършения оратор" (Цицерон) и за "стандарт на ораторското изкуство" (Квинтилиан). Роден е в заможно семейство, но отрано е принуден да се самообразова с трудовете на Платон, Аристотел и Исократ, за да може лично да отстоява правата си според нормите на тогавашното законодателство. На младини работи като съдебен оратор (логограф), а в политиката влиза, за да приложи силата на публичната реч за защита на демокрацията. До нас са достигнали около 60 негови речи, най-известните от които формират цикъла "Филипики". 

Според изследователи преди да стане един от най-прочутите оратори Демостен имал говорни нарушения, а и му липсвали опит и самоувереност при публично говорене. За да преодолее това младият Демостен се усамотявал край брега на морето и дълго се упражнявал в изкуството на красноречието - той добре знаел, че за овладяването на аудитория от няколко хиляди слушатели се изисквали сила на гласа, ясна артикулация и правилна жестикулация. А за да се задържи вниманието на масите, са нужни широки познания във всяка сфера от живота, образно мислене и красиви фрази, ловкост в аргументирането, способност за умело лавиране между проблемните теми. 

Демостен постигнал всичко това с много четене, с упорит труд, но най-вече - възползвайки се от опита на знаменитите актьори на онова време. Той всъщност е първият оратор, използвал театралната декламация на трибуната на народното събрание. 

- Да се гордееш с дрехата или сандалите си, е все едно да се гордееш с шивача или обущаря си.

- Доверявай се на делата на хората, но не вярвай на думите им.

- Не всичко велико е винаги добро, но всичко добро е винаги велико!

- Не можеш да се наслаждаваш на достоен и благороден дух, ако поведението ти е зло и жалко, тъй като каквито са постъпките на човек, такава е и душата му.

- Понякога за човек е по-трудно да запази доброто в себе си, отколкото да го придобие.

- Съдбата винаги е решаваща в човешките дела.

- Успехът притежава удивителната способност да покрива с воал злите постъпки.