15 Юли 2026сряда10:40 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Колонката на Александър Симов

Демоните от миналото

/ брой: 31

автор:Александър Симов

visibility 5050

Краят на петъчния ден ми поднесе една от най-големите политически изненади в живота. Видях, че партия ГЕРБ разпространи чрез своя пресцентър декларация (не им стигнаха куражът и цинизмът да я произнесат в пленарна зала) срещу провеждането на Луковмарш. Няма да ви пресъздавам патетичните думи, защото, ако се абстрахираме от автора им, те са верни - холокостът е една от най-мрачните страници в историята на човечеството и ежегодното шествие в памет на една не просто спорна, а кошмарна, фигура като ген. Луков е подигравка и предизвикателство пред нас като общество.

Но го казват ГЕРБ! ГЕРБ, чиято кметица в София всяка година през последното десетилетие се правеше, че такова шествие няма и го разрешаваше с настойчивостта на проклятие. Всяка година БСП, много граждански организации, свободни граждани, организирани и неорганизирани антифашисти призоваваха за спирането на това позорно явление, за законовата намеса на държавата. И всяка година Столичната община стоеше с широко затворени очи и се държеше като аутист, потънал в своя свят.

Всъщност, едва от няколко години реалността стигна до Йорданка Фандъкова, а (вероятно) и до ГЕРБ, и то откакто американското посолство също започна да излиза с позиция срещу провеждането на това шествие. Вече беше много късно да се забранява шествието, защото цяло поколение от млади лумпени, водени от още по-странни водачи, вече смята, че това шествие им е право и го провеждат, въпреки забраните и общественото възмущение. 

Едва ли има смисъл да си говорим за историческите измерения на фигура като ген. Луков - човек, успял да досади дори и на германците с постоянното си мрънкане да оглави българска част на Източния фронт. Разказите и митовете за неговия героизъм от Първата световна война са днешно политическо инженерство. Опит да ни опаковат в красива опаковка един нацист и да го продадат като патриот на младото поколение.

И точно тук проблемът "Луковмарш" отива стъпка по-далече и навлиза в територията на виновното настояще. Много е хубаво, че този път доста партии излязоха с позиции (но и доста премълчаха). Големият въпрос е защо стигнахме дотук. Защо България се превърна в общество, в което престъпниците от миналото се възкресяват с ореола на ангели? Защо тези, които пренаписваха учебниците по история, за да измият днешните си биографии, не си дадоха сметка, че така реабилитират чудовището на фашизма и е въпрос на време фигури като Луков да изплуват от това блато. И как може да си срещу Луковмарш, а същевременно да лееш сълзи пред т.нар. Паметник на жертвите на комунизма, където името на Луков веднага се вижда. Където заедно с него стоят не по-малки психопати и чудовища, днес получили ореол на светци.

Именно това перверзно извращаване на историята днес ражда отново и отново с отровния си дъх всякакви шествия, странни сили и постоянен фашизъм. И ще ни трябват много усилия да върнем тези демони обратно там, където им е мястото. И не съм сигурен, че само декларациите ще свършат работа.

Оставете Куба да живее!

visibility 1485

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ