"Демократичен" тоталитаризъм

"Каква е разликата за мъртвите, сираците и бездомните, независимо дали чудовищното унищожение е извършено в името на тоталитаризма или в името на свободата и демокрацията?"

                    Махатма Ганди

Проф. Ивайло ГРУЕВ,
преподавател по политология в Университета в Отава, Канада

Оправдателната присъда по импийчването на Доналд Тръмп за подстрекателство към въоръжено въстание бе политически акт. Без аналог в съдебните анали на САЩ. Резултатът - 57 гласували "за" и 43 "против", за пореден път демонстрира не само дълбоката политическа поляризация в страната, но и онагледи разцеплението в Републиканската партия, след като седем сенатори републиканци гласуваха заедно с демократите. Сам по себе си този акт на партийно неподчинение бе симптоматичен за нарастващото влияние на фракцията "Never Trump" - "Никога Тръмписти".     

Защо втори импийчмънт и защо именно сега? На 20 януари Тръмп официално предаде властта на 46-ия президент Джо Байдън, умишлено пропускайки официалния протокол на тържествената церемония. След тази дата той вече не бе президент. Все едно, след като си излязъл в законна пенсия (или си вече покойник), да решат да те уволнят дисциплинарно. 

Действителната цел (обявена многократно) бе промяна на статуса - от пенсионер в труп, разбира се, в политически смисъл. Сиреч - да запазят монопола на властта, макар и прибягвайки до нестандартни похвати в името на "съхраняване" на демокрацията. Да вникнем в същността на представените аргументи: "подстрекателство" към "въоръжено въстание". Демократическата партия ги открива в призива на Тръмп по време на многолюдния митинг на 6 януари, в който той изрича следните думи: "Ние се борим с всички сили и ако вие не се борите с всички сили, вие ще загубите страната си".  

Според един от най-известните адвокати, професора по конституционно право в Харвард Алан Держувитс, конкретното словосъчетание не би могло да фигурира в Наказателния кодекс, тъй като не отговаря на неговите критерии, а е тривиален пропаганден лексикон на политици и социални активисти. Както лозунгът "Да се борим, за да победим!" никога не е бил тълкуван от Наказателния кодекс. 

Но широко известен факт е, че през последните 4 години администрацията на Тръмп, и най-вече той самият, бяха подложени на безпрецедентна медийна кампания, съпътствана с конкретни и недвусмислени заплахи. На протестен митинг във Вашингтон през 2017 г. поп звездата Мадона директно заяви: "Аз много, много сериозно се замислям да отида и да взривя Белия дом" (имайки предвид президента). 

Но да се върнем към втората част от аргумента - "въоръжено въстание". Имат се предвид близо 500 000 (според наблюдатели) участници в "Оnе Million Mаrch" във Вашингтон, на който митинг Тръмп подробно изложи своите аргументи за системни, мащабни нарушения по време на изборите от 3 ноември. Този аргумент е също проблематичен. Половин милион протестиращи трудно биха били охарактеризирани като въоръжени бунтовници, поради очевидния факт, че тяхното "въоръжаване" се свеждаше до знамена с името на Тръмп и "МАГА" (Да направим Америка отново велика) и термоси за чай и кафе заради мразовития януарски ден.   

Нека опитаме да си обясним защо по време на съдебния процес бе пропусната хронологията на събитията, която по недвусмислен начин би хвърлила светлина върху това какво всъщност се случи на 6 януари, би установила причинно-следствената връзка между подстрекателство и деяние. Хронологията е следната: щурмът на Капитолия започва в 12.50 ч., докато Тръмп все още произнася своята реч. Той завършва речта си в 13.13 ч. - 23 минути след началото на щурма на сградата. Съвсем немаловажен факт. Би било абсурдно да обвиниш някого в подстрекателство към убийство, ако жертвата е била простреляна 20 минути преди изреченото подстрекателство. 

Странностите не се изчерпват само с процесуалните меандри на импийчмънта. Инаугурацията на президента Байдън бе не само странна, да си го кажем без стеснение - бе сюрреалистична. На 20 януари Вашингтон осъмна в буквалния смисъл на думата под дулата на 26-хилядна армия (Националната Гвардия) - факт, който сериозни международни коментатори оприличиха на окупационна армия, пазеща т.нар. Зелена зона в Багдад по време на войната в Ирак. Други сравниха кадрите от Капитолия с кадри от поредния военен преврат на някоя централноафриканска столица, но не и от столицата на най-старата и развита демокрация. 

Логично бе да се очаква след щурма на Капитолия мерките за сигурност да бъдат завишени, но не и превръщането "де факто" на Вашингтон в огромна военна база. "Фокс нюз" изнесе един леко смущаващ факт - изпълняващият длъжността заместник-секретар на Департамента за вътрешна сигурност Кен Кучинили заяви, че дни преди инаугурацията председателят на Камарата Нанси Пелоси е поискала да бъде изпратен допълнителен контингент от национални гвардейци, въоръжен с картечници (които изстрелват до 1000 куршума в минута)... Решение за използване на военна сила от такъв мащаб би могло да се приеме в случай на гражданска война, но в центъра на Вашингтон, в мирно врeме, срещу цивилно население?! 

Искът на Пелоси е бил отхвърлен от полицията, но той издава щрихи от манталитета на онези "преториански" пазители на демокрацията и едно квази теологично възприятие за света, в който налагането на собствените ценности и воля е оправдано единствено от чувството за морално превъзходство спрямо опонента.   

Как иначе би могъл да бъде обяснен отказът на Пелоси, когато президентът Тръмп искаше да използва армията, за да се справи с насилието от националните протести по време на "лятото на любовта" на 2020 г. (по думите на кмета на Сиатъл Джени Дуркан). Страната бе обхваната от масови протести на движението Black Lives Matter (БЛМ). В големите градове - Сиатъл, Портланд, Минеаполис, Вашингтон, Ню Йорк, Лас Вегас, Филаделфия и пр., протестите взеха 19 жертви, а материалните щети от разграбените и опожарени търговски и административни сгради бяха изчислени на над 2 млрд. долара.   

Отговор на въпроса за действията на Пелоси можем да открием в януарския брой на сп. "Тайм", което публикува обширен материал, озаглавен "Тайната история на сенчестата кампания, която спаси избори 2020" (б.м.), който текст в общи линии потвърди много от теориите за системна изборна манипулация. С две думи - целта оправдава средствата.

Подобна законова или по-скоро беззаконова безкритичност, базираща се на дълбоко индоктринирано морално превъзходство, повдига маската на онази част от американския политически и корпоративен елит, който е готов за реванш на всяка цена. В подобно "тунелно" мислене реалността се възприема като черно-бяла, наподобяваща библейско противостояние между силите на доброто и злото, характерно за периода на Студената война (да си припомним, че по времето на Рейгън СССР бе окачествен като "Империя на злото"). Убедеността, че единствено твоята кауза е носител на добродетели и ценности,  гарантира страната да бъде "съхранена" за "правилната" демокрация.  

Въпросът е риторичен, но си струва да бъде зададен - с какво това "морално превъзходство" спрямо политическия опонент се отличава от авторитарните и тоталитарните режими? Няма да е преувеличение, ако кажем, че в последните седмици политическият дискурс в САЩ надмина собствените си "върхове" на постоянна медийна истерия, характерна за последните 4 години.

На няколко пъти в ефир Тръмп бе изключван от директно предаване с обяснението на водещите от ABC, NBC, CBS, MSNBS, дори и от консервативната "Фокс нюз", че разпространява неверни новини и поради това не би трябвало те да бъдат чути. Същата причина бе изтъкната и за безпрецедентното прекъсване на достъпа му като все още действащ президент до Фейсбук и Туитър. Тази пропагандна кампания действително ще остане в аналите на американските медии или по-скоро в това, което е останало от тях: Тръмп бе окачествен като реинкарнация на Хитлер, Осама бин Ладен; тръмпизмът бе определен едва ли не за разклонение на "Ал-Кайда", а 75 милиона гласоподаватели за Тръмп - за местни терористи, независимо от излезлите публикации, че немалка част от протестиращите на 6 януари са свързани със силовите структури, Пентагона, включително и с полицията. По медиите се появиха призиви за отнемане на децата на тръмпистите (!) и изпращането им в специални лагери за превъзпитание по подобие на практиката за превъзпитание на мюсюлманското малцинство Уйгури в Китай. 

Медийната цензура на практика институционализира един тотално контролиран дискурс, несъвместим с основата на либералната демокрация, със свободното общество и с основното конституционно право на свободно слово. В този момент "неправилните" коментари, дори "неправилните" въпроси, било то в официалните медии или в социалните мрежи, предизвикват моментално едностранно прекратяване на контракти, уволнения, спиране на "ЮТюб"- канали, закриване на акаунти. Листът с табу-темите е дълъг: информация за нередности на изборите, нелегална имиграция, протестите, БЛМ, ЛГБТ, Сорос, легализирането на аборти, ваксините, затоплянето на климата, пандемията и не на последно място - семейство Байдън, най-вече Хънтър Байдън и неговите бизнеси в Украйна и Китай.  

Информационното затъмнение е тотално, но в това няма нищо алогично. Да припомним кратката, но пророческа, сентенция на Уинстън Чърчил: "Империите на бъдещето ще бъдат империите на ума". За съжаление, Чърчил се оказа прав. Американският президент, както е прието да се твърди на Запад - най-могъщият човек на планетата, с достъп до ядрените кодове, бе цензуриран и лишен от достъп до единствената останала връзка за масова комуникация - Туитър. 

Добре дошли в антиутопията на "Прекрасния  Нов свят" на Алдъс Хъксли. Завършвам с думите на Умберто Еко: "Днес само в най-изостаналите страни фашистките генерали, извършвайки държавен преврат, все още използват танкове... Днес държавата принадлежи на човека, който контролира комуникациите."