Деликатни сметки

Мехмет Али Биранд
Хюриет дейли нюз

Сблъсквам се с един и същи въпрос почти навсякъде: "Премиерът готов ли е да влезе в огъня за Газа на цената на конфликт, сблъсък с Израел? Каква му е целта? Има ли някаква стратегия? Ако има, каква е тя?"
Той определено има план на действие. Решенията се взимат заедно с министъра на външните работи Ахмет Давутоглу. Премиерът обаче ще е този, който ще предприеме действията.
Добре, докъде би могло да стигне всичко това?
Турция почти предизвиква Израел, заявявайки, че може да мобилизира своя военноморски флот, като по този начин увеличава съмненията и опасенията. Тя прави така, че все повече да се поставят въпросите "Търси ли се война с Израел? Защо се отправя подобно предизвикателство?"
Турция е сред държавите, които знаят прекалено добре какво означава военен сблъсък с Израел. Не е тайна, че при подобно развитие на ситуацията се конфронтираш едновременно с едни от най-ефективните въздушни сили и военноморски флот в света и със Съединените щати.
Да се предизвика сблъсък с Израел не е особено разумно, независимо колко големи и мощни са турските въоръжени сили. Това би нарушило напълно и регионалното равновесие, и международния баланс.
За премиера поемането на подобен риск само за да се спечелят сипматиите на арабския свят, е немислимо. Всъщност всички тези преценки се правят и в Анкара. Никой не може да поеме риска да отклони Турция към подобна неопределена посока.
Добре, тогава какво е това прибързване? Дали тревожим целия свят само за да си отмъстим за деветимата граждани, които бяха убити на кораба "Мави Мармара"?
Не мисля.
Да не би да очакваме да уплашим Израел, така че той да реши да вдигне ембаргото на Газа? Ако има подобно очакване, това би означавало, че се прави голяма грешка.
Да не би Турция да иска да бъде спасителят на Газа? Да не би да поставя себе си на преден план, само и само за да разубеди Израел по отношение на блокадата над Газа?
Добре би било, ако разберем една истина. Блокадата над Газа, както и палестинският въпрос, са позорът на арабите.
Ердоган казва, че позицията на Турция е хуманно задължение, акт на справедливост. Всъщност Турция разбира много добре, че причината палестинският въпрос и блокадата над Газа да продължават и Израел да се държи като "разглезено дете" е проблем изцяло за арабите. Затова години наред тя избираше колкото е възможно повече да оставя въпроса на заден план. Ако въпросът за блокадата над ивицата Газа не е разрешен до ден днешен, причините за това са очевидни: вътрешните противоречия на арабите, местни борби и некомпетентност, както и стратегическите сметки на големите сили в региона. По-просто казано - палестинците са жертви на арабите.
Арабите използват палестинския въпрос почти във всяка област - от задържането на власт на техните правителства до борбите за власт помежду им. Накратко, Израел се възползва от подкрепата на Съединените щати и от арабската незаинтересованост.
Сега, ако има човек, който знае много добре, че намесата на Турция като спасител, като държава, която казва: "Оставете на мен, аз ще го уредя", в сфера, в която се правят едни сложни сметки насред други сложни сметки, в която се играят големи игри и в която продължават преговорите за равновесие на големите сили, няма да доведе до никакви резултати, това е именно премиерът Реджеп Тайип Ердоган, а другият е външният министър Давутоглу.
Добре, ако ситуацията е такава, ако е очевидно предвид днешните обстоятелства, че е невъзможно Израел да бъде заставен да направи крачка назад, какво иска да постигне Турция, като повишава глас, или още повече като показва мускули? Най-вероятно тук става въпрос за друга деликатна сметка.
Един от водещите проблеми, които се дискутират зад кулисите в Близкия изток, за който се водят задълбочени и деликатни преговори, е шиитският Иран, който се готви да се превърне в атомна сила. Всички народи от Персийския залив, на първо място Саудитска Арабия, но и Египет, и Йордания, са уплашени. Те смятат, че увеличаващата се сила на Иран ще представлява голяма заплаха за тях в близко бъдеще. Ръководителите на тези държави, чиято власт е под въпрос във всеки един момент, дори и ако Арабската пролет се превърне в бриз, знаят много добре, че не могат да се справят едновременно с очакванията за демокрация и с шиитската заплаха.
Известно е, че те искат да привлекат Турция на своя страна, да формират непоклатим сунитски фронт и че често споделят тези свои намерения на двойката Ердоган-Давутоглу. За Съединените щати също Иран е най-голямата заплаха в региона. Вашингтон смята, че Иран, чието влияние над Ирак се увеличава с всеки изминал ден, в момента, в който се сдобие с ядрена енергия, ще щурмува региона и ще разруши цялото равновесие. Ако понастоящем се изгражда противоракетен щит в рамките на НАТО, който включва и турска територия, една от най-важните причини за това е именно Иран. Цялата политика е насочена към това да се попречи на създаването на шиитски съюз.
Също така най-голямото опасение на правителството на Партията на справедливостта и развитието е евентуалната възможност за сунитско-шиитски конфликт. Известно е, че турското правителство смята да използва влиянието си, за да предотврати подобен конфликт.
Сега тук можем да си зададем сами следния въпрос: Дали Турция, като втвърдява позицията си към Израел, иска да привлече сунитския свят на своя страна, за да формира фронт?
Няколко експерти от Турция и региона правят такъв анализ и твърдят, че Анкара с нейната нова политика към Израел иска да си наложи един по-влиятелен имидж в региона. Никой не интерпретира думите на премиера като заплаха от страна на Турция спрямо Израел или като опит за търсене на сблъсък.
Вашингтон, който е наясно с този въпрос, води различна политика. От една страна, той е доволен, че Турция поема роля в сунитски фронт срещу Иран. От друга, иска коалицията на Нетаняху-Либерман да бъде леко разклатена и да се възстанови, като също иска Турция да продължи на определено ниво конфронтацията си с Израел.
Доколкото разбирам, Вашингтон следва подобна деликатна стратегия.