Дефицит на доверие
/ брой: 123
Помните ли, когато през април Бойко Борисов обеща да има колективен имунитет срещу коронавируса до края на май, тъй като ваксинираните ще са 3 милиона? А че през май тогавашният здравен министър Костадин Ангелов се зарече колективен имунитет да се достигне в края на юни? Помните ли всички клетви и обети за излизане от КОВИД-кризата, които бяха много удобни по време на управление и в предизборна обстановка?
Никой нищо не помни. За едни всяко управленско обещание е влязло през едното ухо и е излязло директно през другото, защото е резултат от поредица подобни и вече никой не им вярва. Други имат свои теории, вярват в световната конспирация и не се интересуват от институционалното говорене, а само от данни по секретни канали. И докато първите тотално изгубиха доверие в държавата си, във властта, в отговорните ведомства, а вторите се вкопаха в устоите на световния заговор срещу тяхната неповторима личност, днес сме до под кривата круша. Нито дойде очакваният имунитет на колектива, нито ваксинацията върви в задоволителни темпове. А топлото време и ниските показатели за заболели, хоспитализирани и починали отпуснаха българската душа и маските все по-често падат.
На фона на ширещото се спокойствие и липсата на опашки пред ваксинационните пунктове дойдоха и предупрежденията на специалисти за нова вълна на вируса още през август и септември. Колко ли българи ще ги чуят? Натрупаната умора и сринатото доверие не могат да се преодолеят толкова лесно - нито с палатки в парка, нито с пунктове в мола или ромските махали. За съжаление, на общество, разделено на недоверчиви и нискообразовани, му остава само да чака. Да чака август, септември, октомври. Когато пак ще затворят училища, офиси, магазини. Когато опашките за имунизиране ще се появят.
А когато ваксините свършат... У нас дефицитът поражда желание. Тогава ще тръгнат нещата.