Дебелоочие

Да те хванат с двете ръце, натикани в кацата с мед, а ти да ги извадиш, да ги оближеш бавно, а след това с най-невинен израз да кажеш: "Кой, аз ли? Нищо не съм направил!". Е, на това му се вика гьонсуратлък. През последните години се нагледахме на прекалено много български политици, овладели до съвършенство това качество. Че и срам нямат.
Виртуозно дебелоочие показа тези дни и шефът на "Информационно обслужване". Проблемът не е в политическото бърборене на Михаил Константинов, към което някак привикнахме през последните две десетилетия. Драмата не е в това, че оня ден е харесвал ДСБ, днес кляка на ГЕРБ, акламирайки до висини омразата си към тройната коалиция и заклинанието да не я допусне на власт. Отдавна мина времето, в което публичното заявяване на политически пристрастия е осъдимо. Дори служебният премиер Марин Райков недотам дипломатично рече, че изявленията на Константинов са недопустими. Проблемът е другаде.
Скрит е във факта, че проф. Михаил Константинов, чиито професионални качества като математик никой не би искал да оспорва, не е средностатистически българин. Ръководеното от него "Информационно обслужване" "държи" резултатите от предстоящия след по-малко от два месеца вот. Провеждането на честни и демократични избори не е просто най-важната задача на служебното правителство. Дискредитираният вот е барутът, който може да взриви и без това разбунтуваната улица. А с изявленията си Константинов разпъна пелерина на съмнението върху истинността на изборните резултати.
Когато хора с позицията на проф. Константинов си въобразяват, че им е позволено да бъркат до лакти в кацата и да твърдят, че нищо не се е случило, а управлявалите довчера истерично защитават омазването, работата е гнила. При подобен гаф в нормалните държави виновните си тръгват. Сами. Без да заплашват от страниците на вестниците, без да се крият под чадъра на господарите си, без да страдат за нараненото си самолюбие. Всичко друго е дебелоочие. Нека не го вкарваме в списъка с националните ни богатства.