03 Юни 2026сряда17:32 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Де е Левски, де е Ботев, де е Стефан Караджа...

/ брой: 3

автор:Веселин Стоянов

visibility 9787

В един от блестящите си разкази Чудомир описва как в кръчмата двама от неговите герои довършват дългото си запиване и пеят популярната през 30-те години на миналия век патриотарска песен за Левски и Ботев. Всъщност патриотарите повече ръмжат и провлачат следните стихове: "Де е Левски? Де е Ботев? Де е Стефан Караджа?" Край тях отегченият собственик мете пода на кръчмата и мърмори: "Ами и Левски, и Ботев, и Стефан Караджата изпиха си хората виното, платиха си и откога си тръгнаха! Само от вас отърване няма!"
Клетият кръчмар! Той не знае, че е станал народопсихологът на пиянството на един народ (по Вазов, разбира се!). Ако беше имал пари баща му, да го прати да се изучава по Виената, току-виж, че започнал като асистент при онова светило Зигмунд Фройд. Ама на, късмет!
Но да не скитаме в мечтания по света, както правят някои през последните двадесет години, а да се завърнем в любимата България. Където всеки се кълне в Ботев и колкото повече се кълне, толкова повече свещи пали, за да не се види как е мрачна душата му. Чудя се защо го правят, понеже след като излязат от църквата, ще седнат на софрата и юнашки ще пийнат и похапнат, вместо да се смирят. Защото смирението не е сред българските добродетели. Последната година го доказа. Вместо да потърсим диалог, ние сме готови да избодем очите на всеки, който ни противоречи. Същото става и с онзи, който е паркирал колата си точно на нашето място пред блока, подбира картофите в зеленчуковия магазин, или вземе, че закъснее с линейката, точно когато ние блещим очи след поредното запиване.
Да-а-а, не за този народ беше плакал по браилските вестници Христо Ботев. За да усетиш и разбереш величието на един човек, трябва поне малко от величието въобще да те е докоснало. Трябва да имаш сетива за величие, а едно от тези сетива е смирението пред жребия. Другите сетива са: храброст да го направиш и сила да понесеш всичко след това. Малцина знаят, че войводата Филип Тотю и онзи там военният командир Кекеров е трябвало да водят четата, която да превземе парахода "Радецки". Когато два дни преди заминаването за многострадална България тези двамата избягват с железницата за Сърбия, сам Ботев решава да поведе четата, за да не се погуби народната вяра в бъдещото спасение. Види се, воеводата е разбирал каква огромна емоционална сила е била концентрирана в майските дни на 1876 година. Даже в онова криптографско послание: "Туркiя ке падне 1876", което било тайния знак на небето. Поне така вярвали заговорниците.
Така беше и през 1989 година и след това. Тогава знак от небето беше белегът по челото на Горбачов, младостта на Виденов, скачането на Костов и приятели, 800-те дни на Симеон, бодигарда на Живков и Симеон, който научил от тях тайната на управлението. Митове, митове, митове... Създавани от съвременните Филип Тотю и Кекеров, които дори не си направиха труда да хванат трена за чужбина, а предпочетоха да натирят там децата ни. За да могат да крадат без съпротива под уморените очи на останалите в родината.
Близо четвърт век по-късно същите "реформаторски сили", нахалните "ранобудни", които утре ще забравим, едни тайнствени "олигарси" и още редица политически гледачки отново искат да омагьосат обществото, да изтрият паметта за тези 25 години и да ни накарат да започнем отново. Да се наредим пак пред гишето за халюцинации, раздавани безплатно, разбира се...
"Сития на гладния вяра не хваща!" - казва българският народ, почерпил тая мъдрост от всекидневното си общуване със ситите. Време е да пристъпим напред и да се запитаме защо пък ние, гладните, трябва да хващаме вяра на ситите?! Само защото те я искат, дават ни мизерни грошове и ние трябва да даваме нашата вяра на тези, които ни мамят!?
Баста, както казва един архонт! Баста и на него казвам аз...
Ето защо накланям глава единствено пред онзи, който имаше смирението пред жребия, храбростта и и силата да понесе всичко след това. И успя да слезе на стръмния козлодуйски бряг, където не го чака никой.
Да живее България!!!
Такива работи...

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ