Дайте шанс на превенцията!

Станислава Гайдаджиева

Февруари 2012 година. Стената на язовир "Иваново" се скъса и заля село Бисер. Бедствието бързо се превърна в потоп, който обхвана и околните общини. Водата помете хора, животни и имущество и остави след себе си разрушения, печал и смърт. Десет са човешките жертви. Разрушенията са за милиони. Селото вече навлиза във възстановителен период, но кой знае още колко лични трагедии ще бъдат разкрити изпод отломките на някогашни семейни огнища.
Тази тема някак бързо отстъпи място на всекидневните новости около върнатите или не бонуси, цените на яйцата и горивата. Сякаш случилото се в село Бисер остава в миналото и е време да забравим нищетата на нашите съграждани някъде там, на юг. И все пак - повече от месец след наводнението нека отделим малко време да поразсъждаваме върху нещо, което наистина има значение.
Определено се подразних от коментара в национален ефир, с който се описваше ситуацията в Бисер, а именно: "Природата е безпощадна". Това, че е безпощадна, е безспорно, но щеше ли магнитудът на бедствието да бъде толкова силен, ако нечия работа беше свършена, и то навреме? Можеше ли десетте жертви да бъдат "спестени" и тези в графата "изчезнали" - пощадени?
Любопитно е каква би била реакцията на случващото се в различните държави? В слабо развитите сигурно ще обвиняват развилнялата се природа и ще се молят трагедията да не се повтори. В умерено развитите вероятно ще потърсят и отговорност за случилото се. Но само в модерните, съвременните страни не само ще потърсят отговорност, но и ще си извадят поука, ще отстранят проблемите и ще направят работещ план за превенция.  
От години градските шахти у нас са затлачени, речните корита - непочистени, и отговорността кой трябва да извършва наблюдение и поддръжка вечно се прехвърля от човек на човек и от една административна структура на друга. Това е истинската причина за случилото се бедствие, а не чак толкова "безпощадната природа".
Трудна е и още по-трудна ще става борбата с природните бедствия, докато отговорността за защитата и контрола лежи в ръцете на министъра на вътрешните работи. Не го упреквам лично за неподготвеността на населението и администрацията, защото не е лесно да съчетаваш борбата с престъпността и действията по сигурността със защитата при бедствени ситуации - едното винаги ще има предимство и едва ли това ще е превенцията, свързана с природата. 
Вярно, в криза сме, но това не е оправдание за занемарената политика в тази област. Пък и повечето страни членки на ЕС имат добре работещи министерства или агенции, които са се отдали изцало и само на проблемите, свързани с борбата срещу бедствията и авариите. И тъй като ние винаги се стараем да подражаваме на нашите европейски партньори, нека го сторим и за нещо, от което всички ще имаме дълготрайна полза.
Преди да търсим и очакваме помощ от ЕС, нека си помогнем сами, като изградим план за реакция при кризи, който да набляга върху превенцията. Защото вложеното в нея би ни спестило много повече материални и човешки загуби, отколкото действията по пожарникарски модел. Законът ни е читав, спесителните екипи са добре обучени - това, което ни липсва, е програма, която да се опира на минимални средства, за да предотвратява потенциални бедствени ситуации. Време е отново да се разгледа идеята за създаване на Министерство на извънредните ситуации, но този път по-сериозно и с повече отговорност. Редно би било по-голямата част от неговия бюджет да бъде заделена за превенция и адекватно бързо реагиране при кризи.