"Дайте да дадем!", или как добри идеи се погубват като половинчати решения

Александър Станчев

Изминалата седмица и дискутираните в Страсбург теми повдигат редица въпроси, особено казаното от еврокомисарите. Те предлагат сътрудничество, инвестиции, по-добра вътрешна сигурност вътре в ЕС. Все чудесни неща. И наистина, ако искаме масираните мигрантски потоци да спрат, трябва хората там - в Северна Африка и Близкия изток, да виждат някакво бъдеще в тези региони. Демографският бум в арабския свят значи огромно количество млади хора под 25-годишна възраст, които искат хляб, искат работа, искат перспектива за развитие. Развитите страни нямат право да се държат така хищнически към Третия свят, освен ако не искат хората от него да се окажат в Европа. Т.е. при нас. С други думи, време е моделът на безжалостно изсмукване на човешки и природни ресурси да остане в миналото. Пред ЕС стои задачата да инвестира и да създава работни места за местните, при това в името на собственото си бъдеще. Освен, разбира се, ако не иска миграционните вълни да продължат и да стават все по-големи.
Идеите на ЕК са добри на хартия, но за ЕС се превръща в постоянно главоболие как добри идеи на хартия да се приложат в живота на практика. И това съвсем не се отнася единствено до миграцията, а почти за всяка сфера, в която Европа се среща с трудности. Ако други световни играчи като САЩ и Русия могат да си позволят да прилагат една или друга политика, била тя и от ключово значение, на принципа "проба-грешка", това е особено опасно за Европейския съюз, който, по всичко личи, е в системна криза. Не успяваме да запълним една пробойна, когато се отваря нова. Няма нищо по-добре дошло за Марин льо Пен във Франция, Ярослав Качински в Полша, Бепе Грило в Италия и за целия останал широк спектър от популисти в ЕС, в чиято мелница налива вода всяка една недообмислена политика.
ЕК съобщи, че ще предостави общо почти 8 милиарда евро за периода от тази година до 2020-а с цел подпомагане на ключови трети страни, сред които Йордания, Ливан, Нигер, Нигерия, Сенегал, Мали и Етиопия. Тези усилия ще бъдат направени в близко съгласуване между ЕС и отделните държави членки, за да се постигне по-добра координация на помощта за развитие. Звучи добре, но дали е реално изпълнимо? Всеки първокурсник по икономика знае, че частните инвеститори са първите, които си отиват, когато една земя бъде обхваната от конфликти. Отделно в дългосрочен план ЕК ще предложи през тази есен План за външни инвестиции за Африка, по модела на т.нар. План "Юнкер" (Европейски фонд за стратегически инвестиции) от 3,1 милиарда евро. Това, според сметките на ЕК, би могло да доведе до 31 милиарда евро с потенциал да нараснат до 62 милиарда евро под формата на държавни и частни инвестиции в реалната икономика.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини и зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс обсъждаха с евродепутатите в пленарна зала новото предложение на комисията за създаване на рамка за сътрудничество с трети държави по въпросите на миграцията. Те бяха подложени на голяма критика от всички страни на залата за т.нар. "сделка ЕС-Турция" за бежанците. Евродепутатите и този път не пропуснаха да разкритикуват остро това споразумение, което според тях не работи и Европа прави прекалено много отстъпки пред Анкара.
Илияна Йотова - зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕК, изрази дълбоко съмнение в резултата от предложените пред евродепутатите идеи. "На първо място, за да постигнеш устойчиви резултати, трябва да имаш стабилни партньори. Боя се, че ситуацията в Африка е повече от нестабилна, а немалка част от региона е раздирана от война и липсват надеждни партньори. На второ място, под голям въпрос са желанието и възможностите на много от държавите членки да допринесат финансово в реализирането на такъв мащабен инвестиционен план", каза българският евродепутат и припомни доверителните фондове за Сирия и за Африка, които трябваше да помогнат за овладяване на бежанската криза. "Юнкер обяви тяхното създаване, амбициозните крайни суми, които трябваше да се съберат, ЕК отпусна някаква част от парите, а държавите членки и до днес не са допринесли почти по никакъв начин. Едни, защото не могат, а други - защото не искат", заяви Йотова. На трето място тя посочи, че самият План "Юнкер" е с много съмнителен ефект и има големи опасения дали изобщо ще постигне желаните резултати. "Ако не можем да задействаме Плана "Юнкер" у дома, в Европа, как ще пренасяме такъв неработещ модел в Африка и ще очакваме нещо да се получи?!", пита българският евродепутат.
Могерини и Тимерманс подчертаха, че всеки мигрант, който няма право на убежище, ще бъде връщан обратно в страната му на произход. "Много евтин подход е да определяме всички като икономически мигранти само за да се отметнем от собствените ни задължения. В същото време не можем да правим устойчива политика по миграцията, ако не връщаме обратно мигрантите, които нямат право на международна закрила. Най-лесното е да кажем "Пуснете всички!" или "Спрете всички!"
Федерика Могерини не се съгласи с евродепутатите, че има изместване на потока от бежанци от Близкия изток от т.нар. Балкански маршрут към Централното Средиземноморие (Италия и Малта). В залата по-рано се чуха обвинения, че затварянето на маршрута през Гърция и бивша Югославия е накарало сирийци, иракчани и други да потърсят алтернативни пътища към Европа, минаващи през Апенините. Според Могерини данните говорят, че миграцията през Италия идва главно от Африка, която е "млад и беден континент". Тя подчерта, че няма друг път за развитие на тази част от света освен инвестициите. Могерини заяви, че ЕС трябва да работи много сериозно по въпроса за законните пътища на миграция, един от които е т.нар. "синя карта" за висококвалифицирани специалисти. Тя смята, че законните пътища на миграция трябва да бъдат изработени заедно с африканските държави, но и с ООН и други наднационални актьори на международната сцена.
Европейският парламент и Европейската комисия проведоха и дебат за т.нар. "синя карта", даваща право на мигрантите от страни извън ЕС да работят в съюза. Тя се отнася главно за висококвалифицирани специалисти. Ресорният еврокомисар Димитрис Аврамопулос подчерта, че "синята карта" съществува и сега, но трябва процедурата да се улесни и да се уеднаквят критериите за подбор на кандидатите. "Особено остра е нуждата от кадри в областта на здравеопазването и в IT сектора", каза на пресконференция Аврамопулос. Той припомни, че в следващите години трудоспособното население в ЕС ще намалее с 20 милиона души.
Европейската комисия представи своите идеи в контекста на тежка миграционна криза. Аврамопулос съобщи пред журналистите и по-късно пред евродепутатите в пленарна зала в Страсбург, че ЕК прави своето предложение заедно с мерките за интегриране на мигрантите. В съобщението на ЕК еврокомисарят изтъква няколко ключови точки в плана за действие. "Предлагат се действия в ключови области като: мерки за интеграция преди заминаването и преди пристигането, по-специално за лицата, очевидно нуждаещи се от международна закрила, които са в процес на презаселване, образование, заетост и професионално обучение, достъп до основни услуги, както и активно участие и социално приобщаване. Предлага се също по-стратегически и по-координиран подход за използването на средствата на ЕС в подкрепа на националните мерки за интеграция."
Аврамопулос отрече пред журналистите да става дума по същество за "източване на мозъци", ако се реализира планът на ЕК за привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави. Какво обаче се случва с мигрантите, които не са висококвалифицирани специалисти? А голяма част от тях са именно такива? "Синята карта" е важна тема, но тя в никакъв случай не изчерпва въпроса.
Гръцкият еврокомисар говори пред евродепутатите в пленарна зала и по подобряването на обмена на информация и използването на информационните системи и бази данни за борба с тероризма и организираната престъпност. Неведнъж Еврокомисията и европейските агенции ставаха обект на критика, защото работата им не е координирана достатъчно добре, а едва тепърва започват да си сътрудничат по-дълбоко. В резултат на това ЕК предложи план, според който агенциите на европейско и национално равнище ще имат взаимен подобрен и по-ефективен достъп до различните свои бази данни. Този технически въпрос е особено важен, за да се контролира кой влиза на територията на ЕС и да се обменя информация за предотвратяване на терористична дейност. Аврамопулос представи част от техническите мерки, които ще бъдат предприети в най-кратки срокове. Сред тях са да се осигури възможност да се издирват лица по отпечатъците, които се вкарват в Шенгенската информационна система при влизане в ЕС. Друг пример е да се премахне техническата невъзможност да се извършват справки едновременно във всички бази данни на европейските правоприлагащи служби. Досега техните служители трябваше да правят отделни справки в Шенгенската информационна система, Визовата информационна система, Евродак и др., което е неефективно и губи ценно време.
"Техническите въпроси са едната страна на проблема, които все някак ще намерят своя отговор. Много по-важно и трудно за постигане е държавите членки да бъдат убедени да си сътрудничат както помежду си, така и с европейските агенции като например Европол", коментира Илияна Йотова. Според нея обменът на чувствителна информация все още се разглежда като "светая светих" на националните служби, но рисковете пред целия Европейски съюз са прекалено големи, за да можем да си позволим неефективност и да не хармонизираме вече съществуващите системи на европейско ниво. "Идеята на ЕК е добра и в Европейския парламент отдавна призоваваме за това, но в същото време искаме категорични гаранции, че личните данни на европейските граждани няма да бъдат използвани за цели, различни от нуждите на текущо разследване", подчерта още българският евродепутат.
Започващото сега Европейско първенство по футбол вън от всякакво съмнение ще бъде огромно изпитание за френските служби. Появиха се материали, в които се казва, че те работят в тясна координация със свои колеги от други страни. Остава да се надяваме това наистина да е така и Евро 2016 г. да се размине без инциденти или нещо по-сериозно. Още повече, когато става дума не просто за осигуряване на сигурността по стадионите и транспортните връзки между градовете домакини, но и за стотиците паркове и площади по цялата територия на Франция, където ще има по-голямо струпване на хора, гледащи мачовете на разположените за целта екрани. А такива струпвания ще има не само във Франция, но и на много други места в големите европейски градове.
Обстановката в регионите около Европа е, меко казано, изключително неспокойна, градусът на напрежението ту спада, ту отново се покачва. Самият ЕС е навлязъл в силна турбулентна зона. Следващите няколко години обещават големите играчи на световната сцена да консолидират позициите си, след което от по новому изяснената обстановка да си съперничат или да си партнират, а често и двете едновременно, по различни въпроси. Това важи и за Европейския съюз, който не трябва да изоставя ангажиментите си в съседните райони, особено когато немалка част от проблемите му идва именно оттам. Но преди да проектира влияние върху тях, първо трябва много сериозно да си напише "домашното", и то именно у дома. Как да направим ЕС по-безопасен за нашите граждани, как да използваме максимално добре базите ни данни, как да преодолеем неприемливото положение, в което едни държави изнемогват от бежанския натиск върху тях, а други отказват да поемат дори част от бремето? Едва когато имаме поне някаква действително работеща на практика (а не в чиновническите кабинети) стратегия по тези първостепенни въпроси, ще бъдем по-ефективни и на външната сцена. В противен случай само ще затвърдим старото клише, че "ЕС е икономически гигант, но политическо джудже". Превръщането на Гърция в "резерват за бежанци" и разселването им от гръцко-македонската граница по цялата територия на страната, включително и близо до Солун, вече прави проблема за България от плашеща хипотеза в реално предизвикателство, защото българската граница е на един хвърлей разстояние от Солун.
Покойният Николай Хайтов казваше, че "едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш". От хаотични предложения и политики "на парче" страдат всички, особено страни като нашата, в които ще се намерят достатъчно политици, които да обяснят, че страната ни е оставена сама на себе си, особено по големия проблем с бежанските потоци. И мерките на Европейската комисия от миналата седмица в стил "Дайте да дадем!" само улесняват тяхната работа.

Поредната група спасени мигранти в Средиземно море


Необходима е работеща на практика стратегия по първостепенния въпрос как ЕС да стане по-сигурен за своите граждани
Снимки БГНЕС