Дъвка

България вече е само една дъвка. Една държава на 13 века и повече се стопява като дъвка. През вековете я дъвкаха императори, султани, крале, чауши, кметове, кърсердари, онбашии и какви ли не още серсеми, ама с власт.
Ей в тази дума е разковничето - власт. Не е истина, че властта е кокал, тя е дъвка. Кокалът се огризва и изплюва. Дъвката не се огризва, а се джвака, мляска, плюнчи и осмуква до... дупка.
Ето това е днешна България. Захапана е от пиявица и няма пускане. Всеки божи ден ни мажат очите (не филийката) с числа и цифри, които ни карат да се плеснем по челата: абе, толкова ли съм черноглед - държавата просперира, а аз се тюхкам, че хладилникът ми е празен, спират ми тока за неплатена сметка и не мога да купя нови обувки на децата. Какво тук значи моята някаква си личност, след като държавата...
Ех, преди да изпусна последния си дъх, все пак ще питам. Как става така, че брутният вътрешен продукт расте, а аз обеднявам? Как ми отпускат повече пари за здраве, а аз все по-трудно си купувам лекарствата? Как така държавата все повече се грижи за наука и образование, а младите са все по-неграмотни? Как така все повече пари се дават в сектора национална сигурност и отбрана, а няма нови оръжия, армията е в непълен личен състав, а полицията е все по-безпомощна срещу престъпниците?
Вместо хляб в устата ни пъхат ароматизирани дъвки. Колко са велики и незаменими днешните управници! О, те са готови да си отидат, ама на кого да оставят властта, няма алтернатива. К'во? (тук вече дъвката започва да слепва двете ченета.) "К'во, ам туй беше при Орешарски. Ам къде е опозицията, БСП само яха вълната..."
Мили хора, стига шегички. Долу уж икономическия възход! Долу финансовата стабилност и бюджетните излишъци! Ами колкото повече растат статистическите показатели, толкова по-бедни ставаме. Ерго, толкова повече Бойко и цялата му прилежаща бойковщина крадат. И това ли не е ясно?! Долу растежа! За народа остава да си дъвче издъвканата вече и изплюта дъвка.
О, Българийо! Народе????