Давид срещу Голиат

Проф. д-р Петко ГАНЧЕВ,
председател на Геополитически център Евразия

    Много събития в годините след края на студената война до днес ме заставят да правя асоциации с библейската битка на Давид срещу Голиат. В тези години започна качествено нов етап на глобализацията. Новите технологии откриха огромни възможности пред човечеството да реши различни проблеми. Същата тази епоха обаче открои натрупаните глобални опасности и предизвикателства и породи качествено нови (глобален тероризъм, нарушен климатичен баланс и пр.), които поставят под въпрос бъдещето на цивилизацията. Това е епохата на турбуленциите в резултат от разрушаване на старите структури на двуполюсния свят и мъчителното изграждане на нови.
В тази ситуация виждаме спонтанното и хаотично движение на различните стари цивилизационни ареали към техните изконни принципи и ценности. Виждаме, че не само победените в студената война не могат още да се съвземат, но и някои от т.нар. победители. Постепенно обаче започват да се оформят ядрата на различни центрове. В същото време много от националните държави и регионални образувания, продължават да блуждаят без ясна стратегия и усещане на самостойност. Много от водещите анализатори признават този "глобален безпорядък", наричан от геополитици "управляем хаос". За жалост България, въпреки своята договорна обвързаност с ЕС и НАТО, не можа за почти четвърт век да намери опори на своето поведение в глобалната мрежа и твърдо да заяви и отстоява своите национални интереси.
В тази ситуация се очерта уникалната възможност суперсилата, супердържавата САЩ да поеме лидерството и да поведе човечеството в новата глобална епоха. Америка имаше всички дадености, които можеха да й гарантират лидерството в новия свят. За жалост, вместо да се опре например на концепцията за устойчивото развитие с нейните глобални икономически, социални и екологични моменти, САЩ, вдъхновени от теорията за "края на историята" (Фукуяма), решиха да наложат на света под формата на Вашингтонския консенсус неоконсервативната, ултралиберална идеология. Погазвайки фундаментални принципи на международното право и суверенитета на държавите, САЩ - подобно на Голиат, започнаха да налагат своя "нов световен ред". Противно на всяка логика на универсалната еволюция и световната история, Америка, с помощта на своите средства за масова информация и васални западни правителства, се опита да постави под своята опека всички народи и държави с тяхната дълбока национална култура.

Съпротивата не закъсня

Грижливо изработеният от тях в годините на студената война срещу света на държавния социализъм и главно срещу Съветския съюз крив "ятаган на исляма" в лицето на "Ал Кайда", се обърна срещу тях. Терористичният акт срещу "близнаците" в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. показа, че старата епоха на "старите врагове" е безвъзвратно отминала и е започнала нова епоха с нови предизвикателства. За жалост в атмосферата на всеобщо съчувствие и съпричастност към жертвите САЩ за втори път не се възползваха от шанса да станат действителен лидер на човечеството в неговата битка за свобода, демокрация, солидарност и благоденствие, а решиха пак в полза на своите егоистични интереси да започнат без одобрението на Съвета за сигурност на ООН инвазия в Ирак. След провала на манипулациите за някакви ядрени и химически оръжия на въпроса на журналисти към тогавашния вицепрезидент Ричард Чейни "Какъв е проблемът на Ирак?", той отговаря достатъчно цинично: "Проблемът на Ирак е от четири букви - нефт." Този проблем беше и в дъното на "Арабските пролети" в Тунис, Либия, Египет, той беше в причините за гражданската война в Сирия и готовността на САЩ да осъществят инвазия, зад която стратегически стоеше целта да се пречупи непокорният режим на Иран. Всички тези войни и инвазии започваха и започват с претенцията да се накажат диктаторските режими и да се установи демократичен порядък - американският. Резултатите ги наблюдава повече от 10 години цял свят - разрушена държавност, хаос, граждански войни, стотици хиляди невинни жертви - жители на страните, "огрени" от демократичното слънце на САЩ. Голиат мислеше, че е непобедим.
В тази ситуация на "бойното поле" на историята се очерта фигурата на съвременния Давид - Русия. За разлика от библейския обаче, съвременният не се хвърли веднага в боя. Русия бавно се съвземаше и "събираше" в духа на своята историческа традиция. Първият знак, че Русия не е съгласна с

безпределния хегемонизъм на САЩ

беше връщането на самолета с Примаков над Белград обратно в Москва, а не във Вашингтон. Вторият беше военновъздушният десант на Русия на летището в Прищина, когато САЩ/НАТО не очакваха появата на руснаците. Третият беше склоняването на САЩ и ЕС на преговори за ядрената програма на Иран. Четвъртият, който постави в конфузно положение САЩ, беше дипломатическият ход на Путин за химическото разоръжаване на Сирия, което обезсмисли всякаква бомбардировка от страна на САЩ и Франция. И петият, засега последен, но най-значим - присъединяването на Крим към Русия в момент, когато след организирания преврат в Киев от САЩ и техните европейски васали те се готвеха да установят нова военна база на НАТО, изнесена под "диафрагмата" на Русия. Това разколеба съвременния Голиат.
Къде е силата на съвременния Голиат, който се опита за малко повече от десетилетие да наложи пълна хегемония над света? Отговорът ни го даде преди 17 години един от най-авторитетните геополитици на САЩ и най-яростен русофоб Збигнев Бжежински в своята книга "Голямата шахматна дъска". На въпросите на журналисти какво са Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ), Световната търговска организация (СТО), НАТО, той отговаря откровено до цинизъм - "инструменти на САЩ", а какво е ЕС - "протекторат на САЩ". Като добавим към тези "инструменти" и факта, че световна валута е американският долар, контролиран и печатан от Федералния резерв, който е частна структура, ще видим, че силата на съвременния Голиат, който е затънал в 18 трилиона държавен дълг при БВП 14 трилиона, е в доминацията му над световните институции, а не в самия него.
Затова развръзката на битката между съвременните Давид и Голиат не е чрез смъртоносен удар на първия върху втория, а в подемането на инициативата за дълбока реформа на световните институции и завършвайки с установяването на нова, независима от ничии национални и корпоративни интереси валута. "Жребият е хвърлен!" Битката е започнала. И за всички честни и мислещи хора е ясно, че единственият спасителен за човечеството изход е в радикалното реформиране на международните институции и прехода от еднополюсен към многополюсен свят.