Датата

1870 - УЧРЕДЕНА Е БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ. Създаването й е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман на Абдул Азис (на снимката) и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

1892 - НАПИСАН Е ТЕКСТЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИЛИЩЕН ХИМН. Известен е на всеки българин с първия стих "Върви, народе възродени". Авторът Стоян Михайловски озаглавява творбата си "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Тя включва 14 куплета, от които днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. Панайот Пипков създава музиката към химна.

1895 - СЪЗДАДЕН Е ПАРКЪТ "АЯЗМОТО" В СТАРА ЗАГОРА. Първият градски парк от европейски тип в България. Заема площ от 3200 дка и разполага с уникални за страната ни дървесни видове. Идеята на митрополит Методий Кусев, чието име носи паркът, за изграждането му била приета скептично от старозагорци. Той обаче изпратил писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света и получил семена на различни дървесни видове.

1907 - ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО СЕ РАЖДА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ, ПИСАТЕЛ (УМИРА 1979 Г.). Истинското му име е Никола Стоянов Станев. Сред най-известните му творби са повестта "Крадецът на праскови" и романът "Иван Кондарев", в който описва събитията около Септемврийското въстание през 1923 г. Автор на книги за деца и юноши, сред които "През гори и води", "Лакомото мече" и "Чернишка", на романите "Антихрист", "Търновската царица" и др. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.

1909 - ЗА ПЪРВИ ПЪТ В СВЕТА В САЩ Е ОТБЕЛЯЗАН МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ЖЕНАТА. Инициативата е на Американската социалистическа партия. Идеята се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Атакувани са и разпръснати от полицията. Две години по-късно през март тези жени създават своя първи работнически синдикат.

1978 - В РУСЕ Е ОТКРИТ ПАНТЕОНЪТ НА ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ. Национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Костите на Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев се съхраняват в мраморната зала на 22-метровия пантеон. 39 видни възрожденци са погребани в отделни гробове. Вписани са имената на още 453 просветители, четници и опълченци.