Даскала ли казахте?

Ето, ти тръгваш към училището. Това е твоят празник. Обличаш официалната си дреха, която пазиш за този ден. Която носиш само на този ден. Цветя, стихотворения и песни. После...
После започва твоята неравна борба.
Ти искаш да дадеш знания на своите ученици, да ги възпиташ в ценности, добродетели... Но се изправяш за пореден път срещу стена. Какви знания, когато днес те не се ценят, не са нужни. По-важно е да бъдеш нахален, безочлив, да стане тази работа, онази далавера. За да яхнеш многото конски сили, за да си купиш последния модел телефон или чанта, струваща две-три учителски заплати. Това е моделът за поведение в нашето общество, а не героите от класическите произведения. И на твоите ученици им е все тая, че ще бъдат неграмотни, че няма да имат образование. Че то, образованието, може и да се купи, ако става въпрос за тапия. Защото, колко, господин учителю, взимаш заплата, ти се подсмихват иронично учениците?
Ама за теб професията била призвание. Професията ти била творческа. Докога ще се самозаблуждаваш? Дребен чиновник си ти, затрупан с купища бумащина, която трябва стриктно да попълваш, пращаш, отчиташ часове наред. За какво творчество ми говориш? Дребен чиновник си ти, който  свежда страхливо очи пред агресията на учениците, претенциите на родителите. Как ще му пишеш двойка, ти знаеш ли кой е баща му?! Може и някой шамар да изядеш. Защото за двойката ти си виновен, че не си го научил. То иначе си е умно детето, ти не си го мотивирал. Не идва на училище?! Пак не си го мотивирал. И въобще, за всичко ти си виновен. Какво като си играе с телефона по време на час. Че то този телефон - и той струва повече от заплата ти. А ти, дребен чиновник си ти, превиваш гръб пред разни инспектори от министерства и управления, пред училищни настоятелства и кого ли още не. Ти си опитното зайче за разни псевдореформи. Никой не ти иска мнението - на теб, който всеки ден се изправя лице в лице с учениците и най-добре разбираш техните проблеми. И затова си мълчиш, тъжно и страшно. Как да вдъхновяваш учениците, като нямаш свободата да мислиш и работиш, воден от своите разбирания, като нямаш самочувствие на уважаван човек?
Времето било друго, учениците били други. Не, господа, разбихте една перфектна образователна система - последното останало читаво нещо в нашата държава.
Преди години един преподавател в университета на забележка от студенти, че преподавал на висок стил, отговаряше, че не той трябва да слезе до студентите, а те да стигнат до него.
В селото едно време всички се кланяли на попа, даскала и кмета...
Даскала ли казахте?