Държавните фирми в България не са ефективни

Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял, те са с решаваща роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика.
Рисковете за ликвидността и платежоспособността в няколко ключови фирми с държавно участие са очевидни и независимо, че ниското ниво на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия представлява минимален фискален риск, техните икономически и финансови резултати могат да имат важни фискални последици и да са проблем в дългосрочен план.
Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малко - средно само 0,5% от БВП през 2010-2021 г. (средното ниво в ЕС е 9%, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3,5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от КОВИД-19 е било в пъти по-ниско - 0,3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия, тъй като тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство.
Това се казва в анализ на МВФ "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании", цитиран от Dnevnik.bg. Авторите препоръчват да има мониторинг и по-добро управление в тези фирми, тъй като няколко от тях в сектора на енергетиката и транспорта са във видимо проблемно състояние.
Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял. В енергетиката става дума за Националната електрическа компания, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ "Марица Изток 2", Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг, "Мини Марица Изток", "Булгартрансгаз". В транспортния сектор анализът на МВФ се основава на данни за Националната компания "Железопътна инфраструктура", "БДЖ - Пътнически превози" ООД, "Ръководство въздушно движение", "Транспортно строителство и възстановяване", БДЖ - "Карго Сървисис" ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура.
Общите активи и пасиви на тези компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-2019 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа), отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1,5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0,2%. Иначе казано, нетно те са поглъщали 1,3% от БВП непосредствено преди пандемията.
През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50 на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада.