Проф. Петър Луканов:
Държавна политика може да върне блясъка на балета
Освен това е необходимо непрекъснато обучение и усъвършенстване, смята именитият хореограф и член на журито на ХХVІ МБК - Варна
/ брой: 175
Държавна политика може да върне блясъка на българския балет, коментира балетният хореограф проф. Петър Луканов. По думите му балетът има нужда от системна подготовка и грижа и затова освен държавна политика трябва и още нещо - непрекъснато обучение и усъвършенстване. Никой не е гениален, всички трябва да учим непрекъснато, допълва той. Проф. Петър Луканов е една от легендите в българския балет. Високо ерудиран, енергичен защитник на развитието на това изкуство, хореографът години наред изгражда естетиката на съвременния балетен театър. Той е пряко свързан и с националните институции за подготовка на балетни кадри - основоположник е на специалността "Балетна педагогика" в ДМА "Панчо Владигеров", а по-късно е професор в АМТИИ в Пловдив. Пряко свързан е с организацията и провеждането на Международния балетен конкурс във Варна от основаването му преди 50 години до днес. И в 26-ото му издание бе член на международното жури, което оценява младите таланти, борещи се за наградите на най-старата балетна олимпиада. В интервю за БТА проф. Петър Луканов споделя мнението си за състоянието и развитието на това изкуство.
- Проф. Луканов, в Международния балетен конкурс тази година има само петима български състезатели. Не е ли много скромно участието на страната-домакин?
- Да, съгласен съм, че е скромно. Но балетът е скъпо изкуство, както останалите, и дори в по-голяма степен балет се прави или с пари, или с много пари. Твърде малко се дава за това изкуство у нас. Навън, в чужбина, има меценати. При нас спонсорите са готови да отпуснат пари за всичко друго, но не и за балет или пък за някакъв друг вид изкуство. Българското участие е скромно, защото балетът има нужда от системна подготовка и грижа. Това говори много и за нивото на нашето училище. Освен Националното училище за танцово изкуство, има балетни класове и в много градове в страната. Аз съм очевидец какво им е нивото. И за да не питате, веднага ще ви отговоря - ниско е. Но вината не е само на педагозите. Клас, който е под 8 деца, се закрива или се слива с друга паралелка, а това води до непълноценна подготовка. За да се запази класът, трябва да се пишат високи оценки. И сега нашите деца знаят, че както и да се представят, те остават в училището.
- Има ли въобще интерес у младите хора към това изкуство или не виждат перспектива за развитие?
- Има интерес. Искам да се спра и на още нещо - освен училищата, в страната има и много балетни школи, в които също танцуват талантливи деца. От години говоря на тази тема, само че никой не ме слуша, и сега пак ще кажа - педагозите от училищата трябва да са по-инициативни, малко да се поразмърдат, да обиколят школите, да отидат по селата, да видят и там децата, да убедят родителите им да ги пуснат да учат балет. Ако се обърне по-сериозно внимание и се направи по-широк подбор, ще имаме резултати. Но това също до голяма степен пак е държавна политика. Ние имаме добра национална балетна трупа, но знаете ли каква мъка е, когато дойдат завършилите училище, да започнат да учат, и то страшно много неща. Те трябва да дойдат готови, научени, не да усвояват в движение. А в театъра да се работи върху тяхното актьорско присъствие и да правят роли.
- През последните години на конкурсите виждаме много представители на страни от Азия. Как се развиват техните школи?
- Да, от няколко години корейците доминират. Там държавата дава много пари. Подготовката им е почти целогодишна и са от конкурс на конкурс. Във Варна пристигнаха от Турция, после не знам къде отиват. Но преди всичко държавата обръща голямо внимание на това изкуство и резултатите всички ги виждаме.
- Само промяна в държавната политика ли е необходима, за да си върне българската балетна школа славата на една от най-силните в Европа?
- Преди всичко наистина е нужно държавата да обърне внимание и да подкрепя това изкуство. Основата я имаме. Но трябва да посоча и още нещо - педагозите ни трябва да се усъвършенстват. Ще ви дам един пример. В университета, в който преподавам, идват специалисти от Санкт Петербург, които са на изключително високо ниво. Едната година успяхме да направим нещо като семинар, те бяха лектори, поканихме колеги от страната. И познайте - почти никой не дойде. Оказа се, че нашите знаят всичко. Така че освен държавна политика трябва и още нещо - непрекъснато обучение и усъвършенстване. Никой не е гениален, всички трябва да учим непрекъснато.