02 Юни 2024неделя03:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Държавата тласка вузовете към анархия

Мотивът е един - повече пари от студента!

/ брой: 167

автор:Велиана Христова

visibility 177

На път е да бъде осъществено ново удължаване с една година на възможността държавните висши училища да приемат повсеместно студенти срещу заплащане. За целта мнозинството в просветната парламентарна комисия одобри в сряда на първо четене поредна промяна в Закона за висшето образование. Министерският съвет отново мотивира внасянето й с кризата и с това, че финансирането на висшите училища е недостатъчно. Легитимирането на една абсолютно непозната в нормалните цивилизовани страни практика - студенти да се учат на частно в държавни университети, е наречено "антикризисна мярка". Големият въпрос е срещу чия криза се бори тази мярка - тази на институциите, или тази на обедняващото българско население. Защото де факто подобна стъпка задълбочава социалната криза и сегрегирането на образованието по имуществен признак - неща, които са по-трудно преодолими и от финансовата, и от икономическата криза. Това се посочва като проблем в много международни доклади. А подреждайки рамо до рамо два вида студенти, влияе отрицателно и върху самия образователен процес и неговото качество.
Допреди две години на вузовете не се разрешаваше да имат платен прием в бакалавърските програми, както и в регулираните професии като право, медицина, архитектура, където обучението е само за магистри. Платеното обучение у нас бе отменено през 1999 г., след като бяха установени драстични нарушения в приема от страна на вузовете, снижаване на качеството и повсеместна корупция. Пътечка отново бе проправена през 2002 г., когато се позволи платен прием в магистърски програми. А през 2010 г. пътечката се превърна направо в магистрала, защото ГЕРБ пробута пълното заплащане на обучението и в бакалавърските програми, и в магистратурите в регулираните професии. Всяко висше училище има право да приема платени студенти над определената държавна поръчка в рамките на 5 на сто от своя капацитет, като няма право да го надхвърля. Никой в България обаче не може да каже колко младежи в последните две години са влезли в държавните вузове, плащайки си за това. МОМН просто не знае и, както винаги, предлага промени без какъвто и да било анализ; НСИ също не отчита платеното обучение (води се статистика единствено за студентите в частните вузове). Едва ли обаче има кой знае какъв наплив за платено обучение, като се знае, че местата за прием в държавната поръчка като цяло вече са повече от абитуриентите, кандидатстващи в български висши училища.
Естествено, в пълна мъгла тъне и това колко пари всъщност са влезли във вузовете от платеното обучение в последните две години. Не е ясно за какви суми е битката. По принцип висшите училища винаги говорят само за субсидиите си от държавата - никога за това какви средства влизат в касите им от студентските джобове (особено от държавните такси за обучение, които плащат всички студенти). А всъщност финансирането на дейностите на вузовете по закон става по два канала - от държавната хазна и от студентските такси. Никой вуз не размахва пред обществото приходите си от такси, за разлика от държавното си финансиране. С доста големи усилия човек може да добие някаква представа за какво става дума. Може например да прочете общия Годишен финансов отчет на висшите училища, изготвен от Сметната палата за 2010 г. (този за 2011 г. все още не е обнародван). Та, през 2010 г. държавните вузове у нас са получили 296,2 млн. лв. от държавната хазна плюс 222,2 млн. лв. от студентски такси и административни плащания (обозначени в доклада на Сметната палата като продажба на услуги). В тези суми обаче няма как да бъдат осветени конкретно парите от платено обучение.    
Още по-тежки последици има платеното обучение  за пазара на труда. Проблемът идва от това, че висшите училища приемат платено в тези професионални направления, които и без това са "пренаселени" - в последните години главно право и различни бизнес специалности. В тях местата от държавната поръчка се запълват, но желаещите са повече и има възможност тези, които са останали под чертата на достигнатия бал, да влязат все пак във вуза, като си платят. Смешно е да се говори, че в природните науки - физика, химия, в чистата математика, където и след три класирания понякога остават свободни места, някой ще се натиска за платено обучение. Най-опасното е, че и в медицината напоследък започва да се практикува платен прием, защото едва ли някой мечтае да се лекува при млад медик, получавал тройки срещу пари.
Пълното безхаберие на държавата за това какви кадри обучава с парите на данъкоплатеца доведе до силната тревога на Българската стопанска камара, която доста отдавна предупреждава, че в България е пълно с прависти и бизнес администратори, които вече няма къде да работят. Едва ли някой може да каже защо например в Софийския университет се приемат годишно 380 души в право, още 210 в ЮЗУ, 170 в Пловдивския университет, в УНСС 150, във Велико Търново и в Русе още 220. Общо 1130 само в тези 6 вуза! И защо 20 на сто от абитуриентите постъпват в икономически специалности, а ги завършват 32 на сто от абсолвентите - сиреч още 12 на сто са се прехвърлили от други специалности. Пълната антилогика на подобна "подготовка на висшисти" накара дори министър Сергей Игнатов преди две години да лансира поредното си просветление: "Обмисляме от следващата година държавата да финансира само специалности и бройки, от които тя наистина има нужда", изрече той през 2010 г. Сиреч, ако държавата има нужда от 100 юристи, само за тях ще отпуска субсидия. Както се видя, за пореден път МОМН си остана с едното "обмисляне". Но намекът за повече платено бе вече "споделен".      
Така държавата на ГЕРБ продължава да се оттегля от изконните си задължения да издържа висшето образование и ги прехвърля върху хората. Против платеното обучение в държавните вузове са не само левите парламентаристи, но и тези от останалите групи - знае се например, че ДСБ са негови категорични и последователни противници. През 1999 г. именно тогавашният министър и сегашен депутат от ДСБ Веселин Методиев го отмени в Закона за висшето образование като порочно.  
Твърде интересна е реакцията на вузовете на новата законова поправка. Съветът на ректорите иска удължаването на платения прием да е не само за учебната 2012/2013 г., а... безсрочно. Софийският университет пък предлага държавата да не фиксира размера на таксите, а само тавана им. При това платените бакалаври и магистри трябвало да плащат не повече от двойния (!) размер на издръжката от хазната плюс таксата на държавните студенти. А платените докторанти - не по-малко от 70 на сто от издръжката на държавните докторанти. Плюс това Съветът на ректорите предлага държавните вузове да могат да имат структура и управление, каквото си искат по свое усмотрение, както това е сега за частните вузове. Т.е. да се обезсмисли законът. Вместо да е обратното - частните висши училища да се подчинят на изискванията на закона еднакво с държавните и да се прекрати слободията, която им е дадена. Понеже нормите в образованието не зависят от собствеността. С една дума, вместо към поне някакъв ред и качество, държавата чрез закона тласка висшето образование към все по-голяма анархия.
Политиката на ГЕРБ (ако хаотичните и лобистки поправки могат да се нарекат политика) в областта на висшето образование е отражение на безхаберие и нормотворческо невежество. И в момента хаосът е пълен, няма контрол, много от вузовете безразборно приемат и дипломират студенти, а новите промени само допълнително ще принизят качеството. Всъщност  образованието се превръща в стока като всяка друга, за която всеки, който има пари, може да плати. Лошото е, че тази стока след това се продава в бъдещето...
     
 

Личните карти поскъпват почти двойно

автор:Дума

visibility 784

/ брой: 101

Въвеждат таван на изпитите за шофьорска книжка

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 101

Газът от Азербайджан ще покрие 81% от вноса през юни

автор:Дума

visibility 685

/ брой: 101

Животновъди блокират Подбалканския път

автор:Дума

visibility 668

/ брой: 101

Сигнално действие в ядрената сфера

автор:Дума

visibility 818

/ брой: 101

Българи в затвора за измама на Острова

автор:Дума

visibility 771

/ брой: 101

Фетхуллах Гюлен бил отвлечен в САЩ

автор:Дума

visibility 975

/ брой: 101

По-високи мита за зърното от Русия и Беларус

автор:Дума

visibility 742

/ брой: 101

Здравето като бизнес

автор:Таня Глухчева

visibility 769

/ брой: 101

Идеология в технологията

visibility 791

/ брой: 101

Най-важно е да не губиш връзката с хората

автор:Юлия Кулинска

visibility 770

/ брой: 101

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ