Държавата наказва, а не насърчава бизнеса

Периодично в публичното пространство избухва темата за наказателна отговоност на работодателите за укриване на осигуровки. За последен път идеята беше лансирана в края на ноември т.г., когато бе обявено, че предстои с промяна в Наказателния кодекс (НК) да се въведе затвор от 1 до 6 години за всеки укрил осигуровки над 3000 лв., като санкцията ще влезе в сила от януари 2013 г., пише в анализ на изпълнителния председател на БСК Божидар Данев.
Иначе казано, работодателят отново е черната злокобна личност, а депутатите мислят как да съберат и фокусират омразата на нацията към тези, които осигуряват работни места, подчертава Данев. Вместо да работят за подобряването на икономическата среда, народните избраници полагат последователно усилия да "произвеждат" престъпници. А защо не предприемат още по-радикална мярка - всеки, който е решил да става работодател, първо да лежи "профилактично" три години в затвора, пита иронично Данев.
Защо никой не е направил внимателен анализ къде се бавят заплати и се укриват осигуровки? Колко от забавените заплати и осигуровки са в пряка и косвена връзка с фактурираните и неразплатени, но изпълнени обществени поръчки и забавените плащания по данъчни кредити? Защо усилията на държавата са насочени към това да наказва, а не да насърчава, да подобрява бизнес средата, да намалява корупцията, лобисткия и административен натиск, са въпросите на Божидар Данев.
В икономическите процеси има три страни - работодатели, работници и администрация, припомня той. Работодателят практически носи цялата тежест и целия риск от икономическата криза върху производството. Негова отговорност е да осигури средства за заплати и осигуровки. На него законодателят е вменил и всички задължения по отношение на данъчните и осигурителни плащания, които той прави, вкл. от името на работника, изцяло в облекчение за фиска. В същото време работниците имат ограничена имуществена отговорност, често граничеща с безотговорност, смята Данев. Администрацията пък се отнася към задълженията си кампанийно, с нагласата на репресивен орган, а не на структура, призвана да подпомага ефективното развитие на икономиката.
Не се дискутира съществува ли принуда за работодателя да освободи 50, 100 или повече работници и/или да закрие бизнеса си? Защо в страната няма достатъчно работни места, за да може работникът без опасения да смени работното си място и да намери "по-добър" работодател? Следователно основният проблем е липсата на работни места! А отново искаме да наказваме създателя на работни места, подчертава Данев.
В тази ситуация, в тази среда, на бизнеса му остават три изхода: да закрие производството си и да преструктурира активите си в депозити; да изнесе производството си извън страната и да лиши родната икономика от жизнеспособност; или... да попадне в затвора и "да стане човек" (?!), иронизира Данев.
Не поставяйте забранителни знаци пред предприемчивостта - забраните раждат апатия или съпротива! - заключава Божидар Данев.