Държавата като футбола

Марин Милашки

ЦСКА представи проекта за новия стадион, който ще бъде изграден на мястото на стария. Капацитетът на "Армията" ще е за 16 000 души. Само сектор "А" ще бъде масивна постройка, а останалата част от сглобяеми елементи. Така се открива възможността за покачване на капацитета. Отделно арената ще има лиценз за мачове от евротурнирите, както и за сблъсъците на националния ни отбор по футбол.

Гриша Ганчев и неговите партньори ще изхарчат 90 млн. лв., като парите вече са подсигурени. Очакванията са през лятото или най-късно есента на 2025 година ЦСКА да се върне у дома си. Едни меценати на българския спорт вече харчат сериозна сума, за да построят футболното бижу.

До тук всичко е мед и масло. Това ли обаче е начинът? По света тези дейности ги извършват предимно държавата или общината. Или двете заедно. Както е със стадионите на пловдивските "Ботев" и "Локо".

Именно държавата трябва да се грижи за спортната инфраструктура, а не някой да й върши работата.

Примери много. Най-пресният е Унгария. В тази страна са инвестирани 2 млрд. евро държавна пара само за футбол. Изградени са 1200 терена за начинаещи, включително 100 в най-бедните райони. Реновирани са 2700 маломерни и такива със средни размери терени в селата и градовете и т.н.

А в България вече няма дори Национален стадион, защото "Васил Левски" от години не покрива условията на УЕФА. В това положение на Балканите сме само ние. Дори Албания има модерен стадион, който миналата година прие финала на Лигата на конференциите между "Рома" и "Фейенорд" (1:0).

Тъжно, но факт.

В България пари има, проблемът е как и от кого се харчат. За да не ти е болна нацията обаче, трябва да се грижиш за нея - спорт, образование, култура и т.н. Какъв щеше да бъде, например, ефектът, ако вместо "Арена Бургас", в региона бяха изградени терени за футбол с тези пари? Доста по-голям, разбира се.

Именно тези грешни политики спъват всяка добра идея. Но държавата ни е като футбола - почти всичко е сбъркано.