Държавата дава лош пример за агресия и саморазправи

"Корупция е не само да нарушиш закона, защото ти се плаща за това, но и за да се харесаш на властимащите"

"Т.нар. знакови дела ще се провалят тотално - като знаци за институционалната и управленската импотентност на МВР и прокуратурата"

"Полицаи и прокурори днес публично демонизират и съсипват хора и имената им, градени с десетилетия"

Михаил Екимджиев е роден в Тетевен на 5 юни 1964 г. Завършил е гимназия "Георги Бенковски" в родния си град, после - юридическия факултет на СУ. Магистър е по право. Бил е прокурор (1990-1992) в Районната прокуратура в Пловдив. От август 1992 г. е адвокат в Адвокатска колегия - Пловдив. Води дела в обществен интерес и предоставя правна помощ по обучение на практикуващи юристи и журналисти в сферата на правата на човека и гражданския контрол върху актовете и действията на администрацията. Михаил Екимджиев е ръководител на правозащитни проекти на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, автор е на множество статии. Професионалната му дейност в последните години е съсредоточена в дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейските общности в Люксембург.

- Преди време бяхте категоричен пред ДУМА, г-н Екимджиев, че законността отличава демокрацията от полицейските хунти. Демократична държава ли сме днес?
- По форма - да. Откакто върви т.нар. преход и е приета новата ни конституция, ние се афишираме и претендираме да бъдем демократична държава. Проблемът е в това, че демокрацията не се получава с размахване на вълшебна пръчка. Тя е доста продължителен и противоречив процес, в който сътресенията от сблъсъците на различни интереси, на новото и старото, са неизбежни. В него ние трябва да наваксваме столетия пропуснато време. За да стигнем до нуждата, до смисъла на правовата държава и до приятното клише, приписвано на Чърчил - че демокрацията не е съвършена, но нищо по-добро от нея не е измислено. Проблемът е, че все още голяма част от нас не я възприемат като нужда от  колективно усилие, а затъват в носталгия към миналото, заемайки позата на заучена безпомощност и разчитайки държавата да им даде както хляб и подслон, така и сигурност. Така стигаме и до второто клише - много от нас се оказват готови за срамния бартер - да предадат свободата и правата си срещу илюзията за сигурност. А, както се казва, "Който е готов да предаде свободата за сигурността, губи и двете". Затова няма еднозначен отговор дали сме демокрация или не, но има опасност да загубим както свободата, така и сигурността си.
- А защо да е срамен бартерът - ограничаването на някои свободи срещу спокойствие за нас, за децата ни?
- Защото не бива да се противопоставят правата и свободите на сигурността. Защото в старите демокрации никой не би могъл да разбере тази сентенция, която ни се внушава все по-често и настойчиво.
- Всъщност демокрацията не е ли главно и преди всичко състояние на духа? Който е свободен, той всякога е такъв...
- Така е в индивидуален план, но когато говорим за общество, преживяването и съпреживяването трябва да е не само индивидуално, но и колективно. Т.е. като общност трябва да сме осъзнали нуждата и смисъла от демокрацията, а не тя да ни е наложена някак си отвън - изкуствено, неочаквано. Както се оказа за голяма част от нас, тя е не само стъписваща, но и нежелана... Говоря за хората, които се чувстваха по-свободни, когато имаше кой да ни нарежда какво да правим, когато не трябваше да се поемат отговорности, не трябваше да се вземат решения, защото имаше кой да мисли и да решава вместо нас.
- Вече ви обвиняват, че сте "войнстващо настроен към държавата". Не вярвам да е така - но вие ще кажете...
- Много бих искал да живея в по-нормална държава, за да няма нужда от изтощителни битки с вятърни мелници. Въпреки претенцията да бъде европейска и демократична, нашата държава е по-скоро европеидна. Налице е лустро, маска, под които се зъбят тоталитарни стереотипи. Такава държава може да бъде коригирана в движение, еволюционно само от борбено и агресивно, в добрия смисъл на тези думи, гражданското общество.
- А има ли го у нас?
- Налице са проблясъци - като светулки в лятна нощ, налице са островчета на гражданското общество. Не знам дали това е достатъчно или не. Но във всички стари демокрации нещата са тръгнали точно така - от активни и харизматични личности, от активни граждански организации и движения. За да се стигне до най-големите победи на човешките права преди 60-70 години в САЩ, преди четиридесетина години във Франция и в Западна Европа. Така са извоювани правата и на обществени групи и малцинства - на тъмнокожите, на жените, на хомосексуалистите. А тук само преди дни пазарджишки прокурор развихри фантазията си на тема гей паради и беше описал проявата на хората с алтернативна сексуалност като "Содом и Гомор". Виждате на какви епохи разстояние сме от времето на Милк в САЩ например.
- Обръгваме ли вече на проявите на полицейщина? Или, да пази Господ, даже на някои от нас харесва т.нар. здрава ръка?
- Носталгиците по времената на здравата ръка, за съжаление, се оказаха доста. Според някои социологически проучвания те доминират и вероятно виждат в полицейщината лелеяната от години надежда за справедливост. Тя много лесно се интерпретира от зажаднелите за мъст съзнания като път към отмъщение. Първо спрямо мутрите, после много лесно и на успелите от прехода хора. Много тревожно е, че се смесват справедливостта с мъстта. За съжаление процесът не е едностраен - има пропаганда, че това е в реда на нещата и на закона. Използва се натрупаната готовност на много хора за шерифско правосъдие и желанието ни полицията "на място" да арестува и да наказва, биейки и малтретирайки задържаните, независимо дали става въпрос за майки с деца в спалните им, както в дома на Гуцанови, или какъвто е по-новият случай - в Кърджали. Внушава се "идеята", че държавата може и трябва да се управлява силово, че само така нещата могат да се оправят. На манталитетно ниво обикновените хора харесват това, то става пример за подражание. Тъй като бабаитлъкът е част от народопсихологията ни, той се възпроизвежда и в междуличностните отношения. Държавата дава крайно негативен пример за агресия, за силови действия, за саморазправи - уж в името на доброто. Възниква въпросът - кой ще каже кое и докъде е добро и справедливо. Кой ще определи добрата и справедливата кауза, кой ще я отграничи от пропагандното насилие и бруталността?
- В Библията пише, а вие често я цитирате - "Търси и ще намериш". Е, защо не са намерени годни доказателства за т.нар. знакови дела? Не ги търсят? Не трябва да бъдат намерени?
- Не бих могъл да направя професионален коментар, без да съм запознат в детайли с тези дела, които, Бог знае защо, наричат знакови. Всъщност може би ще станат истински знакови, когато, както е тръгнало, се провалят тотално... И ще останат като знаци за институционалната и управленска импотентност на МВР и прокуратурата. Смущаващо е, че хора биват арестувани без доказателства, държат ги месеци наред в следствени арести, докато най-сетне попаднат на разумен съдия с достатъчно самочувствие и отговорност пред закона и професията си. Но фактът, че, слава Богу, все още се намират такива съдии, не е достатъчен да оправдае действията на полицаи и прокурори, които задържат тези хора, публично ги демонизират и съсипват имена и авторитети, градени десетилетия.
- Законът "Петканов" и комисията, известна по името на началника си Кушлев, ще имат ли ядове с правозащитниците - и у нас, и в Европа?
- Категорично ще имат. В последно време работим по няколко такива случаи, пряко свързани с т.нар. знакови дела, за които говорихме. Оказва се, че законът "Петканов" е юридически, логическо  недомислие. Какво на практика се случва? За няколко минути някой по-темпераментен прокурор може да обвини мен или вас в сводничество, в трафик на хора, в разпространение на наркотици и т.н. - в 15-ина престъпления, за които е предвидено сезиране на комисията "Кушлев". Подчертавам, че това действие на прокурора по повдигане на обвинения е чисто формален акт, който не може да бъде контролиран от независим орган, от съд. Т.е., ако прокурорът образува едно дело, никой не може да контролира вътрешната му преценка за достатъчност и убедителност на доказателствата, и той автоматично изпраща своето постановление на комисията "Кушлев". Тя по силата на закона налага запори, възбрани върху цялото ваше имущество, придобито през последните 25 години, въпреки че обвинението на прокурора може да е за нещо, извършено миналата седмица. Изключително тежък порок на закона "Петканов" е и прехвърлянето на доказателствената тежест. Когато делото попадне в комисията "Кушлев", трябва да доказваш, че всичко, което си придобил през последните 25 години, не е придобито със средства от престъпна дейност. Къде е проблемът ли? До приемането на този закон не съществуваше разумно основание човек да пази документите за хонорарите, за средствата, получавани по граждански и трудови договори и по други правоотношения. Данъчните власти изискваха съхраняването им най-много до пет години. Куриозът е, че самите държавни служби не пазят в своите архиви тези разплащателни ведомости и данъчни декларации повече от пет години, за които, до този момент, имаха правомощия да извършват ревизии. Т.е. човек е поставен пред свършен факт в нелепа ситуация, в която обективно е невъзможно да докажеш всеки лев, придобит по граждански или трудови отношения. Друг тежък проблем е свързан с продължителността на налаганите запори и възбрани, т.нар. обезпечителни мерки. Нормално това са мерки, които съгласно Гражданския процесуален кодекс се налагат, за да обезпечат бъдещото вземане на държавата. Според ГПК, когато се налага такъв запор - възбраняват апартамент, запорират банкови сметки и вземания, най-късно в едномесечен срок от наложените запори трябва да се предяви искът за конфискация. Сега с едно слугинско тълкувателно решение щ1 от 2009 г. на Общото събрание на гражданските и търговските колегии на ВКС се прие, че исковете по закона "Петканов" могат да бъдат предявени в едномесечен срок, но не от допускането на обезпечението, както е общият ред, а от евентуалното влизане в сила на осъдителна присъда. Така цялото ви имущество може да бъде блокирано, докато съдът на три инстанции ви осъди. През цялото това време не само вашето имущество, а и имоти на ваши близки и съконтрагенти ще е блокирано в полза на държавата. Нещо повече - в много случаи прокуратурата образува дела, по които изначално е ясно, че нищо няма да излезе. Периодично главният прокурор в своите отчети пред парламента огласява данни как стотици хиляди дела са прекратени поради изтичане на абсолютна давност и това става всяка година. Това са дела, по които не се работи, но по рекетьорски начин се използват, за да висят като дамоклев меч над обвинените хора до изтичането на абсолютната давност.
Престъпленията, включени в приложното поле на закона "Петканов", са тежки. За тях погасителната давност продължава понякога над 10-15 години. Съвсем възможно е, след като бъдат наложени запори в момента на повдигането на обвинението, цялото ви имущество да бъде запорирано до погасяването по давност на наказателното преследване, защото прокуратурата е решила да ви рекетира по този начин - 10, 15 и повече години. Твърде спекулативно се твърди, че аналогични закони било имало в Ирландия и във Великобритания. И двата закона съществено се различават от българския, доколкото там мерки се вземат главно срещу лица, срещу които вече има влязла в сила осъдителна присъда и няма задължително обръщане на доказателствената тежест. Т.е. дори да са наложени предварително тези мерки, не трябва ти да доказваш, че имуществото ти не е придобито чрез престъпна дейност, а държавата трябва да докаже в процес, паралелен на наказателния, че възбраненото и запорирано имущество вероятно е придобито чрез престъпленията, за които те съдят.
- Чакайте, чакайте, казвате, че властта ни лъже толкова нагло ли?
- Казвам, че под привидно законна форма може да се извърши експроприация на частната собственост, невиждана от 1947 г., уж в името на справедливостта. Така да се подкопава фундаментът на демократичната държава. Защото частната собственост е базата на правовата и демократичната държава. Неслучайно в конституциите на някои стари демокрации тя е дефинирана като свещена и неприкосновена. От тази гледна точка съм обезпокоен, че комисията "Кушлев" засега механично прилага закона, без да прави дължимите връзки с европейските правозащитни стандарти. Това позволява почти всеки, срещу когото са предприети мерки по закона "Петканов", да има съвсем реални шансове за спечелване на дело пред Европейския съд в Страсбург.
- А би ли могла тази комисия и действията й да са една от причините за арестуването на Алексей Петров например?
- Не знам, защото не съм запознат с делото на г-н Петров. Затова бих се въздържал от професионален коментар. Но логически не може да бъде изключено.
- Г-н Екимджиев, най-значимото спечелено дело за българските граждани е срещу Закона за специалните разузнавателни средства. Освен това осъдихте държавата за несъответстващи на европейските стандарти следствени арести, за несправедливо правораздаване, за протакане на съдебен процес. Вие ли сте кошмарът на законодателите? Колко дела всъщност сте завели общо в Европейския съд, след като вече спечелихте над 100?
- Нека оставим хората, които имат желание да оценяват нашата работа, да го правят. Спечелените дела наистина са над 100, заведените - над 600. Противно на общото мнение от тези дела всички печелят - печели държавата, защото получава наготово правозащитни стандарти на Европейския съд по конкретни дела, т.е. дава се шанс и законодателството, и практиките ни да се очовечат, демократизират и европеизират, вместо да се налучква пътя. От друга страна, макар и с твърде голямо закъснение, доколкото делата в Страсбург продължават между 5 и 7 години, те са единствен шанс за много хора да получат справедливост, след като безуспешно са изстрадали Голготата на българското правосъдие. Никой от добро не отива в Страсбург... А и процедурно дотам се стига, след като бъдат изчерпани вътрешноправните възможности, след като се даде шанс на държавата със своите институции да реши проблема. Лошото е, че въпреки доказаните, системно повтарящи се пороци на ниво национално законодателство и практики, няма целенасочена синхронизирана политика на държавните институции, която да дефинира и диагностицира проблемите, и на тази база да взема адекватни мерки и изпреварващи решения. Традиционно държавата се движи след събитията - чака да бъде осъдена и после плаща безропотно с нашите пари, но не предприема дължимите промени в законодателството, в практиките, които биха довели до премахване на причините за системно повтарящите се нарушения. Това са палиативни мерки, насочени към последствията, а не към причините. Поради своята неадекватност те не решават а стават част от проблема.
Всяко правителство разчита действията си в рамките на конституционния си мандат за 4 години. У нас стратегическото планиране и дългосрочните приоритети не са на мода. Каквито и безобразия да направи едно правителство, страсбургските решения ще излязат след 5-6 години, когато вече други ще бъдат на власт и те ще обират негативите на своите предшественици. Откакто сме ратифицирали Конвенцията през 1992 г., този андрешковски подход е неотменна традиция.
- Твърдите, че Пловдиският съд е любимият съд на Цветан Цветанов и на Бойко Борисов. Защо?
- Не само аз го твърдя, просто цитирам класиците - Борисов и Цветанов неведнаж са го заявявали. Спомням си култов момент, когато запитаха министър Цветанов как ще бъдат разграничени корумпираните от некорумпираните съдии. Той в прав текст по национална електронна медия заяви: "Когато имаме спорен случай, вземаме съдия Цацаров, който е председател на Окръжния съд в Пловдив, виждаме как е решил казуса и ако друг го е разрешил по различен начин - значи е корумпиран!" Този съдия им е нещо като еталон, като мерна единица, "единица мярка за некорумпираност". А всички останали са корумпирани... От друга страна, Пловдивският съд е съдът, допринесъл в решаваща степен за най-много осъждания на България в Страсбург. Тук анализаторите биха могли да търсят връзката между афинитета на господата Борисов и Цветанов към този съд и броят осъдителни решения, провокирани от негови актове. А може би слабостта им към този съд е и поради сходството в характерите... Някои съдии и прокурори се чувстват по-значими не като независими магистрати, а като придатък на МВР. Затова не бих укорил Борисов и Цветанов - по този начин те реализират своите политики. Възмущават ме магистратите, които позволяват това да се случва.  Те са независими, несменяеми, конституцията им е гарантирала куп привилегии, именно за да устояват на всякакви въздействия. Корупция е не само да нарушиш закона, защото ти е платено, но и за да го нарушиш, за да се харесаш на някой министър например. Корупцията е професионално разложение. Корупмиран е всеки магистрат, който не правораздава според закона, независимо какъв е мотивът му - дали е продажен в традиционния смисъл, дали е страхлив или иска да се хареса на някого - това са все лица на корупцията.
- Някои - кой с добро чувство, кой със завист, ви определят като най-добрия публицист сред адвокатите и най-добрия адвокат сред публицистите. Издадохте и сборника "Тука е така", върху какво искате да обърнете внимание на масовия читател, на човека без правно образование?
- Поласкан съм от тези оценки, защото смятам, че правото, освен изкуство на доброто и справедливото, е и изкуство на словото. Няма лошо един юрист да е и добър публицист. Книгата е реакция на конкретни сюжети от обществено-политическия ни живот, които изглеждат сюрреалистични и немислими от гледна точка на европейската перспектива, към която уж сме се устремили.
- Уж сме тръгнали... Ще стигнем ли, г-н Екимджиев, закъдето вървим?
- Все донякъде ще стигнем. По-важен е пътят.