Дано да е по-добра!

Всяка Нова година очакваме да бъде по-добра от току-що отминалата. Явно ние, хората, сме така устроени, че искаме да ни се случи нещо хубаво през идващата, независимо от влошените икономически и други важни показатели. Има и друга причина да очакваме сегашната година да е по-добра - причината е, че няма къде по-лошо да става. Поне за нас, българите, потърпевшите. Почти по всички показатели сме на последно място в Европейския съюз и изгледите за по-нататък не са много оптимистични.
Пускаш телевизора и той те залива с новини за убийства и катастрофи. Толкова ли нещо хубаво не е станало напоследък из нашата все още хубава родна земя, та да ни го кажат говорителите, а и да направят репортаж и така да ни засвидетелстват, че майка България все още съществува, макар и бедно...
Чувам по радиото, чета вестници и не мога да си представя, как така моята родина, същата, която е била родина на Борис и Симеон, същата, която е била първа сила в някогашната Европа, сега е на последно място в сегашната Европа...
Още нещо ми направи лошо впечатление през почивните дни. Гледах доста телевизия и съвсем естествено се заглеждах в прожектираните филми. Освен повторенията на показвани неведнъж стари, но много добри кинокартини, както и на такива с коледни, или празнични сюжети, макар и с по-скромни художествени качества, бяха показвани и много, ама много, ви казвам филми от модерната напоследък фантастика и криминалета, само че с повече леко извършвани убийства. Ту запълват екрана някакви огромни човекоподобни чудовища, ту скачат от рид на рид безсмъртни хора в специални униформи ту...Въргалят се трупове, които не се наемам да броя. Навярно това е интересно сега за децата, впили поглед в малкия екран. Но на какво ги учим и възпитаваме по този начин? Нека свикват - така разсъждаваше един родител, докато си пиеше питието.
Утеха ми са онези средношколци, които се връщат от разни световни състезания по математика и физика, спечелили много медали. Но и те ще заминат да учат, и дали само да учат, в други страни.
Няма ли начин да се забранят или поне да се понамалят тези ужасни гледки. Или на подобни забрани пречи обстоятелството, че с изключение на една, телевизиите са частни и чорбаджиите са решили бързо да забогатеят, стряскайки децата и внуците ни. И което е по-лошо, внушавайки им, че човешкият живот, усилията да се роди и отгледа едно дете не струват нищо.
Старите хора казват: Нова година - нов късмет. Мечтая си някой отговорен по тези и не само по тези въпроси човек, да прочете написаното от мен, да се стресне и да направи нещо. Ако не за друго, поне за късмета, който си пожелаваме при започването на всяка Нова година. Иначе ще пишем по вестниците за станалите катастрофи, ще съжаляваме за жертвите, които можеше да са далеч по-малко, и ще си обещаваме да я караме както е по правилник и повелява човешката природа.
Нова година - нов късмет!
Така е. Но нека не разчитаме само на късмета си!