Данъчното бреме в ЕС е неравномерно разпределено
Между 2010 г. и 2011 г. тежестта от налозите е нараснала най-силно в Португалия, Румъния и Франция
/ брой: 101
Данъчната тежест и разпределението на данъчното бреме се различават значително в държавите членки на ЕС, показва годишен доклад, публикуван от Европейската комисия.
Най-голям източник на данъчни приходи в ЕС са данъците върху трудови доходи, които носят близо половината от данъчните постъпления, следвани от потребителските данъци и капиталовите данъци. За Европейския съюз съотношението на данъците към осигурителните плащания спрямо брутния вътрешен продукт (БВП), което измерва данъчната тежест, в ЕС е 38,8% през 2011 г. спрямо 38,3 процента през 2010 година. Данните за еврозоната са съответно 39,5% спрямо 39 процента.
Между 2010 г. и 2011 г. данъчната тежест расте най-силно в Португалия, Румъния и Франция, а най-силно е намаляла в Естония, Швеция и Литва. Литва е и страната с най-ниско съотношение между данъчното бреме и БВП на страната - 26%. България е една от държавите членки на ЕС с най-малка данъчна тежест - 27,2% през 2011 г.
Най-високо е съотношението в Дания - 47,7%, Швеция - 44,3%, Белгия - 44,1%, Франция - 43,9%, Финландия 4- 3,4%, Италия - 42,5% и Австрия - 42 на сто.
Структурата на данъчната тежест също е много различна в отделните държави. Средният процент на удръжките върху работната заплата варира от 22,7% в Малта до 42,8% в Белгия. Данъкът върху капитала също варира от 5,5% в Литва до 44,4% във Франция. През 2011 г. данъкът върху доходите е бил най-висок в Швеция (56,6%), а най-нисък е бил в Словакия (19,0%). Корпоративният данък е бил най-висок във Франция - 36,1%, а най-нисък - в България и Кипър (10%).
Данъчната политика беше в центъра на дискусиите на министрите на финансите на държавите членки на ЕС в средата на април в Дъблин и ще бъде тема и на следващата среща на върха на ЕС в Брюксел на 22 май. Макар данъчната хармонизация на държавите членки на ЕС да остава химера, европейските страни се заеха с борбата с укриването на данъци и все повече са склонни да се откажат от банковата тайна.
След разкритията на Офшорлийкс на притежателите на сметки в страни - данъчен рай и във връзка с аферата Каюзак във Франция, девет европейски страни (Франция, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Полша, Холандия, Белгия и Румъния) поискаха създаването на европейско законодателство по американския модел Фатка. Този закон позволява да се получава всякаква информация за всички банкови сметки, депозити и доходи от чужбина на всички американски данъкоплатци.