Данъчни реверанси

Проф. Иван АНГЕЛОВ
член-кор. на БАН

Темата за баланса на интереси в обществото е много широка, сложна и деликатна. Нормално икономическо развитие е възможно само при наличието на социално и политическо спокойствие. То пък се постига само в страни, където държавата и различните социални групи балансират интересите си чрез взаимни отстъпки, а не чрез силово налагане.
Тук ще се спра само на един конкретен проблем в тази област - данъчната политика. Като член на ЕС България има добър ориентир за модела на своята данъчна система. Европейските икономики в една или друга степен почиват на принципа за социалното пазарно стопанство.

Европейският модел

Важни черти на европейския данъчен модел са: Първо, данъчните системи на страните се основават на баланс на интересите на труда и капитала. Второ, общото ниво на данъчното бреме (косвени данъци + преки данъци + социални осигуровки) е стабилно - около 39-40% от БВП. Трето, стабилна е и структурата на трите му съставки: косвени данъци - 13-14% от БВП; преки данъци - 13-13,5%; социални осигуровки - 12,5-13%. Четвърто, вътрешната структура на всяка група данъци също остава стабилна. ДДС заема около 50% от общия размер на косвените данъци. Данъкът върху дохода на физическите лица варира между 70 и 75% от общия размер на преките данъци, а корпоративният данък - 20-23%. Работодателите внасят около 57-58% от социалните осигуровки, а работниците - останалата част (виж таблицата).
Отношението на данъците и социалните осигуровки към БВП е мерило за нивото на данъчното бреме. През 2008 г. е било 39,3% в ЕС-27. То е най-високо в Дания - 48,2%, Швеция - 47,1%, Белгия - 44,3%, Финландия - 43,1%, а най-ниско в Ирландия - 29,3%, Словакия - 29,1%, Латвия - 28,9%, Румъния - 28%. България е в средно положение - 33,3%. Осем страни-членки имат по-ниско общо данъчно бреме от нашето.
Между страните има големи различия в размера на данъците. През 2008 г. косвените данъци са били 29% от общите данъчни приходи в Белгия, 30% - в Испания и Финландия, 31% - в Чехия, 32% - в Германия, 33% - в Италия и Великобритания, и т.н. Най-висок е бил делът на приходите от ДДС в България - над 55%, в Кипър - 48%, в Малта, Румъния и Ирландия - 42%, и т.н. Делът на преките данъци в общите данъчни приходи варира от 21% в България до 62% в Дания.
Максималните проценти на стандартния ДДС за ЕС-27 в 2000 г. са били 19,2%, в 2005 г. - 19,6%, и в 2010 г. - 20,1%. В България той е 20%. Девет страни-членки имат по-висок процент от нашия и 12 страни - по-нисък. Нашето ниво на ДДС съвпада със средното стандартно за общността. Като се има предвид, че в повечето страни от ЕС има диференцирани (по-ниски) проценти, нашето ниво на облагане с ДДС е едно от високите.
Максималните проценти на данъка върху дохода на физическите лица за ЕС-27 са били: 47,3% - в 1995 г., 44,7% - в 2000 г., 39,9% - в 2005 г., и 37,5% - в 2010 г. В България са били: 50% - в 1995 г., 40% - в 2000 г., 24% - в 2005 г., и 10% - в 2010 г. Ние сме с най-нисък процент на този данък в 2010 г., следвани от Чехия и Литва - 15%, Румъния - 16%, Словакия - 19%, Естония - 21%, Латвия - 26%, Полша - 32%, и т.н. Най-висок е той в Испания - 56,4%, Белгия - 53,7%, Холандия - 52%, Дания - 51,5%, Австрия и Великобритания - 50%, и т.н.
Максималните проценти на корпоративния данък за ЕС-27 са били: 35,3% - в 1995 г., 31,9% - в 2000 г., 25,5% - в 2005 г., и 23,2% - в 2010 г. Ние сме имали 40,0% в 1995 г., 32,5% - в 2000 г., 15,0% - в 2005 г., и 10% - в 2010 г. България и Кипър са с най-нисък процент на корпоративен данък - 10%, следвани от Латвия и Литва - с 15%, Румъния - 16%, Полша и Чехия - 19%, Словения - 20%, и т.н. Най-висок е този данък в Малта - 35%, Франция - 34,4%, Белгия - 34%, Испания - 30%, и т.н.
Във всички страни членки има данък върху имотите. Най-висок е той в 2008 г. във Великобритания - 3,53% от БВП, Франция - 1,86%, Малта - 1,32%, Белгия и Португалия - 1,16%, и т.н. Най-нисък е в България - 0,2% от БВП, Унгария - 0,23%, Литва - 0,26%, и т.н.

Какви изводи могат да се направят от тези данни

Моите изводи се разминават тотално с думите на Симеон Дянков от 16 ноември т.г.: "Швеция има много какво да научи от нас, защото имаме най-добрата данъчна политика в ЕС". Това е поредното му недомислие. За мен критерият за оценка на данъчната политика е качеството на живота на хората. За него - минималният размер на данъка за богатите. Човекът е извън ценностната система на този пришълец! Ако в Европа научат за неговите думи, вероятно ще ни се чудят как още го търпим.
Съотношението между преките и косвените данъци е изразител на държавната политика към труда и капитала. Преобладаването на косвените данъци показва, че данъчното бреме се разпределя между всички социални групи. То обаче тежи най-много на хората със средни, ниски и най-ниски доходи, защото се хранят, обличат, обуват, пушат, пият алкохол, ползват отопление, осветление, транспортни и др. услуги като останалите. Те понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са многократно по-ниски, посочените продукти и услуги заемат най-висок дял в семейните им бюджети, облагат се с високи проценти за ДДС и акцизи. Те не могат да се възползват от ниското облагане с преки данъци, понеже нямат такива доходи и доколкото ги имат, липсва необлагаем минимум. Данъкът от 10% на бедния човек с 200 лв. месечно тежи много повече от същия данък на човек с 2000 лв. или 20 000 лв. месечно.
При този модел делът на преките данъци е по-малък. Това е изгодно за заможните, богатите и най-богатите, защото изброените продукти и услуги заемат нищожна част от семейните им бюджети, преобладаващата част от техните доходи се облагат с нисък пряк данък, а немалка част не се облагат, защото са в сивия сектор. Дори и да искат, бедните не могат да скрият част от дохода си в сивия сектор, понеже нямат такъв. Тази данъчна политика в полза на капитала се засилва с отказа от умерено прогресивно данъчно облагане, каквото се прилага в повечето страни от ЕС, с приемането на най-нисък (плосък) корпоративен и подоходен данък и с премахването на необлагаемия минимум.
С тази си данъчна политика България се конфронтира с най-развитите страни от ЕС. Ние получаваме милиардни помощи от ЕС, а прилагаме спрямо тях данъчен дъмпинг с най-нисък дял на преките данъци и най-ниски данъчни ставки. Нашата държава се самолишава от вътрешни приходи, като облекчава най-богатите си данъкоплатци, а чакаме помощи, събирани с по-високо облагане на западноевропейските данъкоплатци. Това все по-често ни се напомня от общественото мнение в Западна Европа и едва ли ще бъде толерирано дълго.
От гледна точка на европейския опит, на принципите на социалната справедливост и на солидарността България прилага най-консервативната и антисоциална данъчна и осигурителна политика. Опитите за оправдаване на ниските преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, ограничаване на сивия сектор и повишаване на конкурентоспособността се провалиха.
Въпреки ниските данъци стопанската активност в България през последните години не е по-висока. През 2007 г. бяхме на седмо място в ЕС по темп на прираста на БВП и последни между източноевропейските страни, през 2009 г. - на 16-о място по опазване от негативните ефекти на световната криза, а през 2010 г. ще сме на 18-о място.
През последните 5-6 предкризисни години постъпиха значителни чужди инвестиции, но насочването им по сфери на дейност има паразитен характер. Около 70-75% бяха за недвижими имоти и наемодателска дейност, търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, финансово посредничество, хотели и ресторанти. Здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата бяха пренебрегнати. Нашата конкурентоспособност е най-ниска, а енергоемкостта ни - най-висока.
След многократните намаления на осигурителните вноски (от 32 на 16%), на корпоративния и на подоходния данък обещаните стотици хиляди нови работни места и стотици милиони лева допълнителни приходи от данъци и осигуровки не се появиха. Расте бюджетният дефицит и дефицитът в осигурителната система, делът на сивия сектор е 30-40%. Проверките на НАП установяват масови нарушения на данъчната, осигурителната и митническата дисциплина, на санитарно-хигиенните стандарти.
Въпреки най-ниските преки данъци и осигурителни вноски, с които на частния бизнес са оставени 12-13 млрд. лв. допълнителни ресурси през последните 10 години, липсва структурна и технологична модернизация в икономиката. Не се инвестира в научни изследвания и внедряване на технически и други новости. Това личи от посредственото качество на произвежданите продукти и услуги. Високотехнологичните стоки са едва 3,4% от нашия износ при 18% средно за ЕС. Голяма част от инвестициите се използват за екстравагантни офиси и резиденции у нас и в чужбина, луксозни автомобили, яхти и самолети; няма подобрение на условията за труд.
След 2007 г. затихна дейността по разширение и модернизация на нашия производствен потенциал, каквото цивилизованите страни правят активно по време на криза. Влоши се структурата на вноса по начин на използване. Рязко спадна вносът на инвестиционни стоки. Ако през 2007 г. той беше 30,6% от общия внос, за януари-юли 2010 г. е 21,5%. Спадна и вносът на машини, уреди и апарати - от 10,7 на 7,2% от общия внос. Нашата икономика не е готова за следкризисно развитие.
Общият извод е, че българската данъчна система нито е социално справедлива, нито е икономически ефективна. Тя прави прекалено много реверанси пред интересите на капитала и пренебрегва интересите на трудовите хора и на пенсионерите. Обслужва паразитни интереси на икономическата стагнация. С такава данъчна система не може да разчитаме на възстановяване на вътрешното потребление и скорошно излизане от кризата. И още по-малко - на следкризисно догонващо устойчиво икономическо развитие в съответствие със стратегията "Европа 2020".