Данъчната система увеличава бедността на българите

В страната има остра политическа, здравна и социално-икономическа криза. В центъра на общественото внимание са политическата криза, масовите недоволства и протестните изяви. На по-заден план остават социалната и икономическата криза, демографската катастрофа. Протестиращите искат предимно институционална промяна в държавната власт и прокуратурата. Има и послания, че младите искат достоен живот в България, а не емиграция. 

В същото време пороците на бедността вече се разбират в почти целия свят. Все повече хора съзнават, че не може да продължава така. Наскоро 80 от най-едрите капиталисти в света в открито писмо признават: "Ние можем да подсигурим адекватното финансиране на здравните ни системи, училищата и сигурността чрез дълготрайно повишаване на данъците за най-богатите хора на планетата, хора като нас". И призовават - "облагайте ни". Само в България десните, ГЕРБ, ДПС и соросоидните икономисти не разбират, че трябва да се увеличат данъците на богатите и да се намалят тези за най-бедните.  

Причините за бедността в България са много. Те се коренят в неолибералната политика, провеждана в България, обяснявана като евроатлантически ценности. Тази политика прогони над 2 милиона българи зад граница и доведе до демографска катастрофа. Главните причини за масовото обедняване са няколко:

1) Деиндустриализацията на страната, проведена чрез т.нар. костовашка приватизация на предприятията и унищожаването на селското стопанство.

2) Ниската производителност на труда, която се поддържа умишлено поради интересите на българския и чуждестранния бизнес да залага на ниско заплащане на труда, вместо на технологично обновление.

3) Неравномерното разпределение на произведените блага чрез антисоциална данъчна политика, облагодетелстваща капитала (бизнеса) и водеща до огромна бедност.

4) Огромната корупция и срастването на държавната власт с олигархия, мафия и мутри, които изсмукват от държавните и общинските бюджети огромни финансови средства. 

Под въздействието на протестите на първо място излизат проблемите за преодоляване на  олигархическия модел на държавно управление в страната. Но само това не стига. Потребна е втората решителна стъпка - преструктуриране на данъчната система и държавния бюджет. 

Сегашната данъчна система е една от основните причини за обедняването на хората в България. Първият, главен и същностен недъг е изключително 

ниският дял от БВП за преразпределение чрез държавния бюджет 

- само около 37%, и с мераци да спадне още. Зa страните от ЕС това е най-ниският дял. В повечето страни той е около 45%. Какво се получава - около 63% от произведените в обществото блага се присвояват от бизнеса. При такава данъчна система обществото служи на богатите, бедните остават в нищета. 

Вторият същностен недъг на данъчната система у нас е съотношението преки и косвени данъци. През 2019 г. съотношението непреки към преки данъци в държавния бюджет е 71,48 към 28,52%. А чрез косвените данъци се облага потреблението на всички хора със ставката от 20% (с изключение на туризма, ресторантьорството, кръчмарството и др.  - 9%). В същото време фирмите (богатите) чрез корпоративен данък от 10% са с най-ниския в ЕС принос в държавния бюджет.  

Третият същностен недъг на действащата данъчна система в България е нейната антисоциалност, неравенството в облагане на бедни и богати. Данък дивидент е само 5%, т.е. два пъти по-нисък от данъка върху доходите на физическите лица. А дивиденти получават почти само бизнесмените, с изключение на един или два приватизационни фонда, които изплащат мизерен дивидент от по 50-60 лв. Да вземем като единичен пример данъка върху дивидента на депутата Делян Пеевски. Според данните в интернет той е получил през 2018 г. дивиденти в размер на 7 609 002 лв. и върху тях е платил 380 450,10 лв. данък. По-такъв "законен" начин му е спестен данък от още 380 450,10 лв. По някои данни общо изплатените за 2018 г. дивиденти в България са над 7 млрд. лв. Ако закръглим сумата на 7 млрд. лв., платеният данък дивидент общо за страната е само 350 млн. лв., а ако данъкът бе както на наемните работници, той щеше да е 700 млн. лв. Ако този данък е на равнището на данъка в повечето европейски страни (20%), това щяха да са 1,4 млрд. лв. В Чехия размерът на данък дивидент е от 15 до 35% за физическите лица и 25% - за фирмите, в Естония е 25%, в Полша е 19%. В нашата страна доходите от лихви и отстъпки (сконто) по корпоративни облигации с емитенти от България, ЕС и ЕИП, както и доходите чрез платформа SEE Link (България, Хърватска и Словения) са необлагаеми. Всичко това е икономическо неравенство в полза на бизнеса. Уж всички са равни чрез плоския данък, но се оказва, че бизнесът е "по-равен". През 2019 г. приносът от данъка върху доходите на физическите лица е 60,2%, а този на бизнеса е 39,8% - или 1,5 пъти повече е приходът от наетите лица. 

В условията на масови протести българските синдикати, вместо да подкрепят протеста, си затраяха и с това разкриха своя казионен характер. След 20-ия ден те се усетиха и, за да избият чивия, неофициално ("Подкрепа") и съвсем официално КНСБ, на пресконференция, предложиха данъчна реформа под кодовото име "15-15-15". Предложението има четири основни момента: 1) Многократно предлаганото от БСП въвеждане на необлагаем минимум върху доходите на физическите лица. 2) Повишаване на данъка върху доходите на физическите лица с доходи над 610 лева от 10 на 15%. 3) Корпоративният данък да се повиши от 10 на 15%, колкото е сега за едноличните търговци. 4) Обща ставка на ДДС от 15%. Като цяло това предложение е крачка напред, но то не решава проблемите за справедливостта и равенството и остава твърде далеч от средните европейски равнища. Това може би ще ни доближи до Румъния и нищо повече. 

Има 

крещяща потребност от същностен ремонт

на данъчната система в България и на подходите за формиране на държавния бюджет. Преструктурирането трябва да е с цел преминаване към данъчна система, която: да е на средното равнище на преразпределение на произведения БВП в държавите в ЕС, на средното европейско равнище на преките данъци и средноевропейската практика на диференцирана ставка по ДДС и на облагането на доходите на физическите лица. 

Преструктурирането следва да бъде насочено към повишаване на корпоративния данък. В ЕС преобладаващата част от държавите, без тези с диференцирана ставка (напр. Франция - 31-33%), имат еднакъв размер за корпоративния данък предимно в обхвата 19-22% (19% - Полша, Чехия, Словения; 20% - Естония, Латвия, Исландия, Финландия, Испания; 21% - Словакия и Швеция; 22% - Норвегия и Дания). От съседите ни Гърция е с 29%, а Румъния - с 16% корпоративен данък. Целесъобразно би било в България корпоративният данък да е 20%, но такъв да е и за дивидентите и финансовите операции. 

Преструктурирането на данъка върху доходите на физическите лица би могло от плоско да премине към диференцирано облагане, включващо необлагаем минимум за доходите до равнището на минималната работна заплата (610 лв.) и прогресивна скала за по-високите доходи. Сегашният размер от 10% да се запази за трудовите доходи до равнището на средната работна заплата. Доходите над средната работна заплата и до нейния двоен размер да се облагат с 15%, над двойния размер на средната работна заплата до нейния петорен размер - с 20%. А всички доходи над десеткратния размер на средната работна заплата да се облагат с 30%. Икономистите може да формулират и други прогресивни скали, но главното трябва да бъде принципът: с нарастване на доходите се увеличава размерът на облагането. Полезно би било в България да се въведе и семейното подоходно облагане.       

При преструктурирането на ДДС би било добре да се премине от еднакъв размер (20%) към диференцирането му. Предлаганото от КНСБ плоско равнище от 15% е опит за изравняване с размера на корпоративния данък. В последния месец ГЕРБ и патриотите прокараха в парламента няколко неправомерни намалявания на ДДС за храните и напитките в ресторантите и кръчмите. За тях виното и бирата в хотелите и ресторантите се оказаха по-важни от лекарствата и храните за децата и възрастните. Дали защото Валери Симеонов е владелец на редица хотели и ресторанти? 

При диференцирана ставка на ДДС може да се въведе и

нулево облагане за бебешки храни

пелени, дрешки и лекарства за лечение на децата до 5-годишна възраст, както и за детските храни в детските заведения и детските кухни. Нулева ставка следва да има и за лекарствата, предписани по здравна каса за хронично болните, както и за медицинските импланти. Намалена ставка 10% може и би следвало задължително да има за лекарства (за нехроничните болести), книги, учебници, вестници, списания, храната в ученическите и студентските столове, храната в болниците и старческите домове. Крайно време е да се въведе специална ставка от 30% за предмети на лукса за най-богатите (луксозни автомобили и джипове, яхти, вертолети, самолети, златни, платинени изделия, скъпоценни камъни, ювелирни украшения и др.). 

Тясно свързана с данъчната система е системата на осигурителните вноски. Сега правилно са освободени от осигурителни вноски за пенсия и здраве децата и възрастните. Но има досадно неравенството - защо

от осигурителни вноски са освободени държавните чиновници 

(служители от централните ведомства и министерства, военните, ДАНС, полицията). И какво се оказва? Служителят в МОН е по-равен пред НОИ и здравната каса от учителя в училището. Би могло и да се увеличат вноските с 2% за прослужено време и старост.

Значимо преструктуриране следва да има и в структурата на държавните бюджети. Да се премине към реално планиране на приходите, а не излишъкът в края на годината да се раздава на олигархическите структури и от прозорците на джипа. Трябва да се повиши делът в държавния бюджет на средствата за образование, здравеопазване, наука и култура, национална сигурност. Да се намалят разходите за отбрана и като дял от БВП да бъдат равни на тези на Германия. Да се намалят значително разходите за издръжка на националната администрация.

Сериозен приток на средства към държавния бюджет може са дойде от известно увеличение на дела от БВП, който се преразпределя чрез хазната, както и от разширяването на държавната собственост в сферата на производството. Сега сме в парадоксална ситуация - делът на държавната собственост в производствените отрасли и сектори на националното стопанство е между 3 и 9%, 

най-ниското равнище в Европа 

където е 30-40%. Държавните предприятия пълнят хазната с отчисления от 75% от печалбата. Частният капитал дава само 10%, а 30-40% от него въобще не плаща данъци (сива икономика). 

Тези промени в държавната данъчна система са възможни и могат да се реализират чрез провеждането на леви социални политики в управлението. Съвсем естествено би било подобна програма да бъде представена от левите партии в България и най-вече от БСП. Учудващо е, че левите партии у нас не предлагат повишаване на корпоративния данък и на данъка върху дивидентите. Вероятно част от техните ръководства са по-едри или дребни бизнесмени и нямат пряк интерес от такова действие.