Дамян Дамянов пред Efirbet: Искам да задмина баща си, пожелавам на всеки да усети емоцията на европейски мач

Новият вратар на Локомотив София, Дамян Дамянов, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet Bulgaria. Дамян е син на легендата на ЦСКА Валери Дамянов и се опитва да се утвърди като първи избор на вратата на „железничарите“. Младокът сподели, че се надява дори да задмине баща си като постижения.

В юношеските си години той беше част от състава на Лудогорец. Дамянов се върна назад във времето, за да си припомни европейските гостувания с първия тим на „орлите“, за които е бил част от групата като втори или трети вратар. Независимо, че не е бил на терена, той описва изживяването на „уникално“ и пожела на всеки млад футболист да го усети.

    - Здравей, Дамяне! Наскоро направи своя дебют за Локо София. Какво беше усещането отново да пазиш в мач от efbet Лига?

    - Усещането беше много хубаво. Със сигурност по-зареждащо, отколкото във Втора Лига. Получи се хубава атмосфера, имаше доста хора на стадиона. Всичко това, въпреки дъжда, който не предполагаше кой знае каква посещаемост на двубоя.

    - Това е втори такъв период за теб в клуб от елита, след престоя в Ботев Враца миналата година. Променило ли се е нещо в настройката ти оттогава?

    - Сега вече съм собственост на Локомотив, не съм под наем, както бях във Враца. Периодът в Ботев ми помогна много, въпреки че не успях да се преборя за титулярното място тогава. По-спокоен и уверен във възможностите си съм на този етап.

    - В края на миналата година понатрупа опит във Втора Лига с екипа на Лудогорец и Левски Лом. Усещаш ли, че си готов да направиш скока към елита?

    - Честно казано аз се чувствах готов още при преминаването ми под наем в Ботев Враца. Треньорите тогава ми потвърдиха, че са доволни от показаното от мен, поне по техните думи. В онзи момент единствено добрите изяви на Краси Костов ми попречиха да получа повече минути. Той е много добър вратар. Цялостно обаче мисля, че съм готов и се надявам да го показвам в мачове и тренировки. Дано успея да използвам шансовете си.

    - Какви са разликите между двете дивизии през погледа на вратарството?

    - Със сигурност има разлика, особено в темпото на играта. Във Втора Лига има доста добри играчи и понякога там ми се струва, че е дори по-трудно, отколкото в efbet Лига. Темпото и индивидуалната класа са основните разлики, според мен.

    - Ти си преминал през юношеските школи на Локо София, ЦСКА и Лудогорец. Къде намери най-добри условия и защо?

    - Преминах през тези три школи и искрено мога да кажа, че Лудогорец има най-добрата база и предоставя най-добри възможности за развитие спрямо всеки друг клуб в България. Тук говорим като бази, като терени, като треньори. Всичко беше на изключително високо ниво.

    - Ти си част от дублиращия отбор на Лудогорец от доста години. Наличието на подобни дублиращи тимове помага ли на младите при прехода към мъжкия футбол?

    - Със сигурност дублиращите отбори много помагат на младите футболисти. Когато аз преминах в състава на Лудогорец, имаше 5-6-ма по-опитни играчи във втория тим, които ни помагаха много. Имаш възможност да навлезаш в мъжкия футбол по този начин. При другите състави е по-сложно. Някои имат цел да оцелеят, други – да се качат в горна дивизия и в тази обстановка търпението към младите играчи се изчерпва.

   - Все пак, всичко е до време. Ако останеш прекалено дълго в дублиращия тим, то спираш да се развиваш и зацикляш на едно ниво. Да играеш в Б отбор обаче, когато си на 16-17, е страхотен плюс.

   - Преди 3 години ти беше резерва при едно гостуване на първия отбор на Лудогорец на Еспаньол. Какво беше усещането преди и по време на мача?

    - Замислял съм се много пъти. По онова време не осъзнавах къде се намирам и каква е ситуацията. Усещането е уникално. Това е факт за всеки мач, за който съм пътувал с отбора в Европа, дори и като трети вратар. Това е едно уникално изживяване, което остава за цял живот и съм благодарен, че попаднах в такава позиция, да съм с толкова класни играчи. Пожелавам го на всеки млад играч.

    - Това ли е голямата цел пред теб – да бъдеш титуляр на отбор, който играе в Европа?

    - Да, желанието ми е да бъда на колкото се може по-високо ниво. Все пак, за мен е важно да изпитвам удоволствие от играта и да съм щастлив. Надявам се, че това е възможно и на максимално високо ниво.

    - Замислял ли си се и за излизане в чужбина, ако целта не е възможна у нас?

    - Разбира се. Ако имам оферти от чужбина, които ме устройват, то бих ги приел, без да се колебая особено. Това, навярно, е така за всеки български футболист.

    - Гледаш ли на първо време към евентуално утвърждаване в младежкия национален отбор на България?

    - Не гледам на нещата с някакъв елемент на задължителност. Показвам колкото мога и се опитвам да използвам всеки шанс, който ми бива даден в клубния отбор. Оттам насетне само треньорите в националния отбор може да преценят дали ще бъда повикан, или не.

    - Син си на легендата Валери Дамянов. Усещал ли си това като товар по някакъв начин?

    - Честно казано никога не съм го усещал като товар. Единствено ме е мотивирало да стигна неговото ниво, за да играя срещу европейски имена, както и той е успял. Целта ми е дори да постигна повече от него, по възможност.

    - Навярно той е взискателен към теб. Кои са били най-ценните съвети, които ти е давал?

    - Най-ценните съвети винаги са били да съм спокоен и единствено да се наслаждавам на играта в максимално степен. Често ми е казвал да не си вкарвам сам излишно напрежение. Той е доста критичен и винаги ми посочва грешките. Същевременно обаче ми е обяснявал, че всеки прави грешки и това не бива да ми влияе.

    - В българския футбол има голяма конкуренция в момента на вратарския пост в националния отбор. Помага ли ви това да се развивате?

    - Още като юноша винаги съм си мислел, че няма нищо по-хубаво от конкуренцията. Това те принуждава да се раздаваш повече, да искаш повече от себе си и търсиш да изстискаш абсолютния максимум от способностите си.

    - Кой е любимият ти отбор и имал ли си вратарски идол?

    - Любимият ми вратар винаги е бил Петър Чех, още от малък ми беше най-симпатичен. Любимият ми отбор е Локомотив София, тъй като съм израснал в Надежда и съм бил както на домакински мачове, така и на гостувания. Това е любимият ми тим от дете.

    - Предполагам, че за теб би било мечта да се върнете на стадиона в „Надежда“ през следващия сезон в елита?

    - Да, това би било много хубаво. Всички се надяваме, и играчи, и фенове, това да стане реалност и Локомотив отново да се върне на собствения си стадион.

    - Щяха ли домакинските ви представяния да са още по-силни, ако играехте в „Надежда“ през този сезон?

    - Аз съм от няколко месеца в отбора и не мога да кажа за целия сезон, но щеше да е по-хубаво със сигурност. Все пак, феновете идват и на „Васил Левски“ да ни подкрепят, така че не е от толкова голямо значение.

    - И за финал, Дамяне – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?

    - В професионален план се надявам да се спасим, в което не се и съмнявам. В личен план се надявам да записвам все повече мачове, в които да се представям силно и да доказвам, че имам място като титуляр в тима.