Дългият път към свободата

Нелсън Холилала Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в Транскей, Южна Африка. Завършил е Университета на Форт Хеър, както и Витватерсрандския университет в Йоханесбург, където учи право. Бунтар още от ранните си години, той започва живота си с две прекъсвания - като студент е изключен от университета Форт Хеър след конфликт с ръководството. Малко след това бяга от семейството си на 22-годишна възраст, за да се спаси от уреден брак. Пристига, изпълнен с надежда, в Йоханесбург, където се сблъсква с расовата сегрегация.
Заедно с Валтен Сисулу, Оливър Тамбо и други млади вълци той бързо поема юздите на Африканския национален конгрес (АНК), за да започне борбата срещу белия режим, който създава през 1948 г. концепцията за апартейд - отделно развитие на расите. След полупровала на кампаниите за ненасилствени протести, вдъхновени от методите на Махатма Ганди, АНК е забранен през 1960 г. Мандела е арестуван няколко пъти, минава в нелегалност и решава да тласне движението по пътя на въоръжената борба. Заловен, той е хвърлен в затвора през 1964 г. и скоро е изпратен в ужасния затвор в Робен Айлънд. В продължение на години под оловно слънце и в прах, който уврежда белите му дробове, той хвърля камъни. Без никога да се унижава. Напротив, опитва се да вникне в душата на враговете си. Научавайки езика им африканс, полагайки усилия да разбере и да заобича най-големите им поети.
"Знаех перфектно, че потисникът трябва да бъде освободен, както и потиснатият. Човек, който лишава друг човек от свободата му, е затворник на своята омраза, той е затворен зад решетките на своите предразсъдъци... Когато прекрачих вратата на затвора, такава беше моята мисия - да освободя едновременно потиснатия и потисника", казва Мандела. 27 години по-късно, през 1990 г., той е свободен. Нито съкрушен, нито изпълнен с горчивина. И е свободен човек, който преговаря с режима до последен дъх за организирането най-сетне на универсални и демократични избори.
Триумфално избран за президент през 1994 г., той проповядва за помирение между расите.
Мандела решава да не се кандидатира за втори президентски мандат и се оттегля от активната политика през 1999-а. След оттеглянето си Мандела подкрепя активно редица социални и правозащитни организации.
Мадиба, чийто живот бе белязан от политическата борба, никога не успява да води нормален семеен живот. Но той е чаровник и лесно поддаващ се на чар и винаги търси компанията на жени, както свидетелстват многобройните му идилии и трите брака.
Символично последната публична поява на "световната икона" не беше запазена само за сънародниците му, а за цялото човечество - той поздрави публиката вечерта на финала на Световното първенство по футбол в Южна Африка пряко пред милиарди телевизионни зрители.