Дълбоките води на презрението

* Изкуството показва пред очите ни свят, който е съзвучен с желанията ни. "Презрението" е история за този свят - Жан-Люк Годар
* Автентичността като че ли е най-големият въпрос на изкуството в последните години - Крис Шарков

Представлението на режисьора Крис Шарков "Презрението" е спектакъл-хибрид. Своеобразна, оригинална, едновременно претенциозна и искрена, но и съвременно рефлектираща смесица между няколко изкуства, спектакълът "стъпва" на три крака - литературната първооснова е романът на Алберто Моравия "Презрението", визуалната и сценарната база е филмът на Жан-Люк Годар със същото заглавие, театралната канава е драматизацията на поета Стефан Иванов. Всички тези разнородни по същността си съставки, към които са прибавени още и цитати от други автори и откъси от други филми, поставят пред режисьора и пред актьорите Васил Дуев, Дария Симеонова, Любен Кънев, Ина Добрева, Юлиян Петров сложната задача да ги смесят и омесят така, че да се получи автентично театрално представление. Със сигурност еклектизмът, колажът, а в най-добрите случаи и синтеза, са стиловите белези на постмодерното изкуство, а в театъра те се случват и използват все по-често. Такава е стилистиката на това представление, което се играе в Театрална работилница "Сфумато". А тази стилистика предполага както добро познаване на оригиналните форми, от които се слепва новото, самостоятелно по форма и значение произведение, така и ясна, и категорична в крайните си цели визия. В "Презрението" Крис Шарков безспорно доказва способността си да мисли и да визуализира синкопирания ритъм на вътрешния живот на съвременния човек, а също и да му придава интересна театрална форма.

Васил Дуев и Дария Симеонова в сцена от спектакъла

Автентичността като че ли е най-големият въпрос на изкуството в последните години. Особено важна в днешно време се оказва темата за смисъла на изкуството, за конфликта между свободата на творчеството и законите на пазара и продукта. В "Презрението" тази тема е пронизана от класически любовен триъгълник и архетипни човешки взаимоотношения, убеден е режисьорът. И точно заради това предизвиква Васил Дуев в ролята на невротичния драматург Пол, Дария Симеонова като чувствената му съпруга Камий, Любен Кънев като истеричния и безмилостен продуцент Прокош, Ина Добрева като всеотдайната и страдаща Секретарка и Юлиян Петров като интелектуалния и интелектуалстващ Фриц Ланг да представят усложнените от комплекси и противоречиви емоции образи и взаимоотношения.
В сценичната среда, изградена от една яркочервена и една яркосиня стена, балансирани от безличното бяло на пода и на задния план (сценография и костюми Ралица Тонева) всъщност се изиграва ироничният коментар на случващото се или на неслучващото се между героите в този фантасмагоричен свят, ограден и допълнен от постоянното и натрапчиво присъствие на изображения, сред които героите се чувстват като удавници в дълбоките води на презрението.
Представлението на Крис Шарков е номинирано в категорията "Режисура" за наградата "Икар 2014", а за ролята на Камий Дария Симеонова има номинация в категорията "Водеща женска роля".

Сцена от спектакъла
Снимки Наталия Йорданова