Дълбок поклон пред Майстора

Дни наред централният площад на Кюстендил беше огромно платно, върху което 30 деца от града рисуваха огромен портрет на Владимир Димитров-Майстора. За целта на площ от 1000 кв. м те  използваха 1 тон специална боя, направена да издържи 1-2 дъждовни периода, като картината се запази поне до края на месеца.
- За мен беше изключително да нарисуваме портрета. Много се възхищавам на този човек, той е велик художник! - коментира 12-годишната Симона.
Вдъхновител на проекта е учителят по рисуване Евгени Серафимов. Най-добър изглед към портрета има от парка "Хисарлъка", който се намира над Кюстендил.

х   х   х

Майстора е гордост на българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция.
Роден е през 1882 г. Учи в Кюстендил, сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите му средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище. От 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци и творбите му са свързани предимно с хората и природата в Кюстендилския край.
Огромният портрет на централния площад е дълбок поклон пред Майстора, още повече че само на няколко метра оттук той е давал уроци по рисуване и неколцина от учениците му са станали отлични художници.


Сега ще ви покажа българската Мадона

(Спомен на Георги Гьошев, син на Станка Гьошева)

Името на майка ми e Станка Гьошева, Стания е по местното наречие.
С Владимир Димитров-Майстора съм се срещал многократно. Запозна ни естествено майка ми. При идването си в София тя отсядаше при сестра си Петра, рисувана също от Майстора. Обаждаха му се и се срещаха с него.
От първото ми запознанство с Майстора се е запечатала неговата осанка - висок, слаб, с брада и широкопола шапка, бавна походка и мек, спокоен и равен глас. След това го срещах почти във всички изложби, където и аз, любител художник, с нетърпение очаквах да го видя.
Майстора стоеше в залата, заобиколен от почитатели. Той рядко изказваше мнение. Наблюдаваше и изучаваше картините.
Изложби с картини на Майстора се организираха почти във всички столици на Европа. Издадоха се книги с репродукции. Репродукции съм виждал при моите пътувания в Северна Африка, Индия, Азия.
Няма да забравя едно мое пътуване във Виетнам в края на седемдесетте. На официална среща една от присъстващите виетнамки, като разбра, че съм от България, излезе от стаята и след малко се върна със сияещо лице : "Сега ще ви покажа българската Мадона!"
Показа я. Това беше репродукция на картината на Майстора "Мома от Калотинци". Когато казах, че това е майка ми, която е послужила за модел, всички наскачаха да ме поздравяват. За тая своя картина съм чувал Майстора да казва на майка ми:
"Станийо, от твоя портрет съм получил най-много пари."


Пуснете детето през комина!

(Спомен от Валя Гьошева, снаха на Станка Гьошева)
       
Когато се омъжих за сина на Станка Гьошева, първото нещо, което научих за нея, беше, че е рисувана от Майстора! Второто нещо беше един разказ, който за децата ни сега звучи като легенда, но аз мисля, че се е случило наистина.
В семейството на Тена и Спиро от с. Калотинци край Земен се родили две деца едно след друго, и двете починали скоро след раждането. Когато се родило третото дете - Станка, хората им казали: "Пуснете детето през комина в огнището. Ако оцелее, ще живее!"
Така и направили. Детето оживяло и пораснала мома за чудо и приказ.
Тази мома видял Майстора след 16 години на събора в Дивля и решил да я нарисува - веднъж "за Американеца"(Джон Крейн), веднъж - за него си.
Свекърва ми ми е разказвала много за това време, но най-силно впечатление й беше направила скромността на Майстора. Когато идвал при вуйчо й Стоян Дуров в Дивля да я рисува, носел всички продукти за баница.
Докато рисувал, баницата била вече готова, но той си отивал, без да хапне от нея.
Минали години. Станка се омъжила за учителя Кирил Гьошев в с. Поцърненци, Радомирско. Родили им се две момичета - Маргарита и Бойка, и един син - Георги, който станал инженер, но имал и дарбата да рисува. Прави и копия от картини на Майстора...
Децата и внуците ни са горди с това, че баба им Станка е рисувана от Майстора. Саята, с която е рисувана, се пази в семейството като светиня. Когато свекърва ми почина през 1984 г., на паметника на гроба й в Малашевци сложихме две снимки - една, картината "Мома от Калотинци", и една, направена 50 години по-късно...
   

Петте от Дивля, худ. Вл. Димитров-Майстора