Да живеят скъпоценностите!

Изпитвам непреодолим срам, че в последните дни позицията на журналист с българско име, написана за чужда медия, се мултиплицира в родните сайтове и вестници. Същата тази позиция праволинейно кореспондира с модерния патриотизъм, акламиран от държавната глава при опорочаването и на Гергьовден. Денят на храбростта бил отживелица, а подвигът и саможертвата - красиви, но надживени ценности, архаизъм и лицемерие, проповядва колегата. Долу ценностите, да живеят скъпоценностите!
Затова все по-често ще се сблъскваме с хора, които се обграждат с ненужни вещи и се самозазиждат в прекомерно големи жилища. Които не си говорят, а общуват чрез хай-тек джаджи. Приятелство ли? Ако има изгода, има отношения. Безкористност? О, пошлота. Ще се тресем от лицемерие, но за сметка на това ще си повтаряме всеки ден, че живеем в "прекрасно" общество. Няма да пазим достойнството си, за да печелим купища пари. Ще се приспособяваме и ще се нагласяме. И нищо от онова, което все още смятаме за добро и полезно, което сме научили от баби, дядовци, бащи и майки, няма да ни помага, за да успяваме в съвременния свят. Ще оценяваме и калкулираме стоки, предмети, вещи, придобивки. И ще сме неспособни да открием безценното у човека.
Как ви се струва? Красиво бъдеще! Звучи демоде и перверзно да говорим за ценности, саможертва, човечност, да изграждаме личности.
И докога ще я караме така? Ще стане ли светът по-добър, ако легитимните органи на правовата държава се грижат за демократичните ни права и свободи, снемайки от плещите ни "тежката" отговорност да бъдем Хора... На кого му пука за света и за Човека? Сами си теглим чертата и скачаме в бездната. На нищо не се научихме...