Да забавим темпото!

Ставаме в ранни зори, често пъти нямаме време за закуска у дома в приятната компания на семейството, грабваме чантата и хайде - на работа! Срещи, задачи, натоварен график - трябва да изкараме насъщния и днес. Вечерта сме капнали от умора и нямаме време да обърнем нужното внимание на близките ни хора. Все по-редки са срещите ни с приятели - уморени сме, нямаме време. С един клик на телефона получаваме огромно количество информация, повечето си контакти осъществяваме през мобилните устройства. Такова е ежедневието на повечето от нас - вечно притиснати от времето в този забързан свят.
Дали можем да се поспрем за малко, да се огледаме наоколо и се насладим на красотата на новото утро, да усетим живота в неговата пълнота? Последователите на движението за бавен живот "Slow Life" се опитват да постигнат именно това - да живеят по умерен начин: "бавно хранене", "бавен туризъм", "бавно училище", дори "бавни пари". За движението за бавно учене е важен бавният ритъм на усвояване на знанията, за да може ученикът да се запознае с темата в дълбочина, да се научи да мисли, а не просто да заучава набързо новата информация и бързо-бързо да я забрави, след като се представи успешно на изпита. Децата, които посещават такъв тип училища, отглеждат сами растения, а после приготвят храната си, отново сами. Основният принцип при този начин на живот е да получаваш удоволствие от това, което правиш. Изповядващите тази идея осъзнават и изживяват всеки един миг пълноценно.
Началото на идеята за бавен живот е поставена през 1986 г. с движението "Бавно хранене". Тогава италианският журналист Карло Петричи организира протест срещу отварянето на нов ресторант от веригата за бързо хранене "Макдоналдс". "Бавното движение" не се ограничава само до кулинарния протест и през 1999 г. Кианти в Тоскана става първият "бавен град" (Cittaslow), който казва "не" на скоростната глобализация. Инициативата бързо се разраства - през 2006 г. национални мрежи вече са създадени в Германия, Норвегия и Великобритания. В средата на 2009 г. малкото крайбрежно селище Коуичан Бей в Канада е първият северноамерикански град, окичил се със знака на Cittaslow - охлюва. Днес 236 населени места в 30 държави са "бавни градове". В Щатите те са два - Себастопол и Сонома (и двата в Калифорния). В Канада са три, пет в Китай, в Япония - два.
В тези градове няма смисъл да търсите магазини от големи вериги или пък "Макдоналдс". Няма как да видите превозни средства в централната част. По-малко шум, по-малко тълпи от хора, по-малко замърсяване - това е кредото на "бавните градове", в които хората се наслаждават само на продукти местно производство и използват устойчива енергия.
В основата на концепцията за бавните градове е балансът между все по-бясно настъпващата глобализация и уникалността на местните общности в тяхната естествена среда. Тъй като според концепцията индивидуалното благосъстояние е в пряка зависимост от добрите общностни взаимоотношения и мястото, където живеем, се окуражават общностните дейности, местният бизнес и услугите, както и активното участие в местни инициативи. Развитие на хармонична околна среда, предоставяща здравословни условия за живот и работа на местните жители - това е една от основните цели на Cittaslow. Движението насърчава използването на технологии, ориентирани към подобряването на качеството на околната среда, защитата на продукцията на уникални хранителни продукти и вина.
За членове в клуба на "бавните" може да кандидатстват градове, чието население е под 50 хил. души. Това не са големи населени места или столици, но са силни общности, избрали да подобрят качеството си на живот. 72 са критериите за принадлежност към движението, описани в неговия манифест. Те са групирани в седем категории - енергийни политики и политика за околната среда; инфраструктура; качество на градския живот; земеделски, туристически и занаятчийски политики; политики на гостоприемство, осъзнаване и обучение; социално сближаване; партньорства с други организации, които насърчават природосъобразния начин на живот и традиционната храна.
"Бавни" са градовете, чиито жители все още проявяват интерес към отминалите времена, градове, богати на театри, площади, кафенета, занаятчийници, ресторанти и вдъхновяващи места, градове с недокоснати пейзажи, където все още могат да усетят различните сезонни времена и да се наслаждават на техните дарове.
Оказва се, че да забавим темпото в забързания свят не е оксиморон...


Все повече хора се стремят да избягат от шумния голям град и да позабавят темпото на живот


Имайки предвид негативните последствия от забързания начин на живот, да се опитаме да се поспрем е належащо


Малкото рибарско селище Халфети, с богато историческо минало и уникална култура, през 2013 г. става първият град от Югоизточен Анадол, присъединил се към инициативата. Днес турските "бавни градове" са 10


На съботните разходки и непринудени разговори по улиците на стария град на Киавена, Италия, се наслаждават жителите и гостите му


Не е изненада, че най-голям е броят на "бавните градове" в Италия, все пак тя е родината на движението. Позитано е третото населено място в страната, окичило се с емблемата на движението


Малкото германско градче Юберлинген е разположено на бреговете на Боденското езеро. Земеделците в този град са първите в Германия, които забраняват генномодифицираните семена


Сонома Вали в щата Калифорния е първият "бавен град" в САЩ. Регионът се слави с качествените си вина, дългите плажни ивици, самотните заливчета, чудните паркове и богатото културно наследство


Пристанищният град Гуула е първото австралийско селище, включило се в инициативата


Катумба или Сините планини, които са включени в списъка на световното културно наследство, е вторият "бавен град" в Австралия


Страдброук, Куинсланд, Австралия, е първият в света "бавен остров". Езерото Блу лейк в северната част на острова не се е променило в последните 7 хил. години, което е научна рядкост, при положение че регионът, в който се намира, е преживял значителни климатични промени