Да я има България!

Петранка Димитрова,
Велико Търново

Група политици, между които небезизвестният Александър Йорданов, сега евродепутат, зададе въпроси на кандидатката за кмет на София Мая Манолова. Не зная дали ще отговори, а и защо ли да го прави, но аз се опитвам да дам един от възможните варианти на отговор на провокативните питания на господата.

Да започнем с въпроса за Девети септември 1944 г. Верен и точен отговор е: Ден на освобождението на България от монархо-фашизма. Знаете, че в съответствие с обявената от Съветския съюз война на България Червената армия премина границите на държавата ни. И не е помисляла даже да следва сентенцията "на война като на война". Съветските воини не носеха щикове, както твърди госпожа министърката, не ги съпровождаха прославените "Катюши", в нашето небе не кръжаха тежки бомбардировачи. Воините на СССР, които вие наричате окупатори, дойдоха уморени от тежките победни битки, но с усмивки на лицата и добролюбие в сърцата.

И, о чудо! Стъпили на българска земя, те изведнъж се озоваха в топлите прегръдки на българите. Хляб и сол, цветя, песни, пламенни импровизирани речи на български и руски - всичко се сля в едно неповторимо въодушевление. "Ето ги братушките!" - викаха просълзени хората, както през святата 1877 г.

Това е истината, господа. Тук искам да цитирам славния маршал Георги Жуков: "Радостно бе да съзнаваме, че в тази "война" нямаше жертви нито от едната, нито от другата страна". Обърнахте ли внимание, господа, че "война" маршал Жуков е сложил в кавички?

Но нека продължим, уважаеми господа. Другата истина е, че Девети септември е и Ден първи на градежа на нова България. Нима не знаете за смелите планове и петилетки, за избликналия невиждан никога дотогава ентусиазъм с труд, ум и сърце да достигнем развитите страни? И нашият народ го направи. Младото поколение с радост и готовност откликна на горещия призив "Елате, хиляди младежи!". И закипя труд - доброволен, силен, благодатен - из цялата страна. Можете ли да отречете отдавна известния факт, че през омразния за вас социализъм България се нареди на престижното 27-о място сред напредналите държави в света?

И още един ваш въпрос - за паметника на Съветската армия. Вече три десетилетия все някой иска да го премахне. Колко цапаници, боядисвания, вандалщини изпита този внушителен монумент. Издигна го признателният български народ. И нека никой да не си прави илюзия, че може някога да го събори. Макар че доста опит ви се насъбра в рушенето. И да се сърдите, и да не го приемете, ще ви го кажем в очите - десети ноември 1989 г. стана и ден първи на разрухата на България. Започна се със селското стопанство. Докторът по философия Желю Желев препоръча да се върне земята в реални граници и селяните ще станат милионери. Е, върнаха им нивичките, къде в реални, къде извън реални граници, но милионите отидоха в други ръце. Няма ги безкрайните плодородни поля, овощните, лозовите и зеленчуковите насаждения. А на трапезата ни дойдоха плодове и зеленчуци от други, по-умни от нас страни.

Да не говорим за промишлеността. Къде отидоха машиностроенето, електрониката, стоманодобивът и леярството, радио-телевизионното, мото- и електрокарното произвадство, химическата промишленост, военнопромишленият комплекс? Какво остана от тежката промишленост, която дава облика на една развита държава? Помислете, че ако бяхме запазили всичко построено през омразния ви социалистически период, с огромен актив щяхме да влезем в Европейския съюз! Нямаше в тази модерна общност днес да ни третират като бедни роднини и да сме най-назад по всички важни показатели.

Все пак, още е останало много от соц-а. Като взривихте мавзолея и премахнахте звездата на Партийния дом, защо не си направихте труда и него да съборите? А Двореца на културата, всички нови жилищни комплекси, Моста на дружбата. Тъй и тъй сте почнали, довършете АЕЦ "Козлодуй" и да остане само гьолът на Белене. Пресушете язовирите, строени през въпросния строй, които оросяваха над десет милиона декара от най-плодородната българска земя.

Все пак се надявам, че няма да го сторите, защото ще върнете България век назад. Всички декларираме, че милеем за родината си. Спрете с хулите, нека я изграждаме заедно - всеки според възможностите си, силите си, ума си, с цялата отговорност да я има България.