Да види той!...

Любо Николов

На Сашо Касиянов
   
Най-обичам да свиря в Градец, близо до Котел. В циганската махала. Всяка година наесен ни канят да веселим някое тържество. Още не започнал моабетът - и комшията на празнуващия току дойде при нас и вземе да се ежи:
    - Баах мааму, циганска. Аз да не съм по-долу от него. Утре вечер ще свирите у нас.
    На следващата вечер се изрепчва друг комшия. И така откарваме в безкрайна свирня една-две седмици. Кръстихме ги "Градешки музикални седмици".
    Жилаво племе - оцелява, за да се весели. И се весели, за да оцелява.
    Какво ли не видях през годините в Градец, но един път се изумих. Свирехме десети ден. Домакинът ни - четиридесетгодишен, с мустаци като на Тарас Булба, пожълтели от тютюна. Къщичката му с две стаи, без покрив. По дървена стълба се покачихме на плочата. Разпънахме уредбата и изтеглихме стълбата - за сигурността на оркестъра.
Наближаваше полунощ. Пот се лееше от нас и от мургавите кючекчийки. Телата им притреперваха. Гюбеците летяха. Една се открояваше с кръшната си снага и я бяха качили да играе на маса. Гърдите й всеки момент щяха да хвръкнат. Когато й ставаше много хубаво, тя се хващаше с двете ръце за деколтето, опъваше реверите, обръщаше очите в екстаз и се провикваше: "Ша съ късам!"
Малки сеирджийчета бяха наобиколили масата. От време на време мушкаха ръката в джоба на панталонките, за да укротят развилнелите се хормони. С блеснали очи внимаваха да не изпуснат върховния миг, когато кючекчийката ще изпълни заканата си и "ша съ скъса". 
    По едно време на цигуларя му се припика. Спусна стълбата и тръгна към клозета в другия край на двора. Върна се след малко и почна да нарежда припряно:
    - Отивай! Отивай да видиш какъв клозет, какво чудо! Не вдигай стълбата, ами тръгвай веднага. Таквоз нещо не си виждал.
    "Бре! - зачудих се аз. - Какво ли толкова ще видя? Най-много да е сложил някоя лъскава тоалетна чиния в мизерния на външен вид клозет."
Колегата настояваше, пък и любопитството ме загложди.
Отворих вратата на клозета и хлъцнах. Страничните стени на клозета ги има, а задната я няма. Не, че е паднала - просто не е била построена. На всичкото отгоре отсреща - къщата на комшията му. Втрещих се и направо при домакина. А той повдигна шишето с мастика и заклати заканително глава:
- Бах мааму, циганска! Сутрин като се напъвам, да гледа, че не съм гладен циганин.

Б.A. В разказчето, което написах и посветих на Сашо, има преживени от него мигове.


На 29 октомври т.г. от 18:30 часа в Драматичен театър "Стефан Киров" в Сливен ще се състои концерт в памет на Александър Касиянов. Инициатор и организатор е адвокат Красимир Недев.
На сцената ще излязат Иво Папазов и оркестър "Тракия", Теодосий Спасов - фолк квинтет, Младен Малаков, духов оркестър "Карандила" и четиринадесет солисти сред които: Мария Карафезиева, Динка Русева, Добри Селиминовски, Васко Денев.
Със специалното участие на "Каменобрежките баби".
Ще бъдат прожектирани и кадри от бъдещия филм за Сашо на режисьорката Златина Русева. 
Парите от концерта ще са за надгробен паметник на Сашето.
Желанието на Красимир Недев е този концерт да не е единствен, а всяка година да се провеждат "Дни на веселието" в памет на Сашо.