Да уважаваме миналото, а не да го зачертаваме

СТОЯН ГЪЛЪБОВ е икономист по образование. Работи като консултант в IT-сферата. Не се занимава с политика, не е историк, социолог или журналист. Определя себе си като любител - прави всичко в сайта за удоволствие.
МИЛЕН ДАНОВ също е икономист по образование. Занимава се с частен бизнес. За него сайтът "Спомени от Народната Република" е прозорец към миналото, което двамата се опитват да представят на читателите.

Може ли да се пренесем без носталгия в безгрижното детство, да си припомним младежките години и времето, в което израснахме? Време, което днес разпъват и оплюват. Време, за което днес има и недомлъвки, и откровени заблуди. Сложно е. А как си представяте, че поглеждат към това минало двама млади българи, които дори не си спомнят за онова време? Стоян Гълъбов и Милен Данов са смелчаците, дръзнали да бръкнат в соца. Сайтът им "Спомени от Народната Република" предизвика небивал интерес. Над 112 000 са харесали страничката във фейсбук, а само за последната седмица над 23 000 са говорили за нея.
Стане ли дума за социалистическото ни минало, страстите се нагорещяват, мненията се поляризират и се стига до невиждани словесни битки, споделя 31-годишният Милен. Стоян е само година по-голям, но допълва приятеля си и състудент, че двамата се опитват да бъдат обективни и безпристрастни. 
"Спомени от Народната република или ретроспекция на една България, която живее като спомен във Вас и която вече отдавна я няма" - това послание двамата младежи отправят със своя сайт. И задават въпроса защо ние, българите, постоянно търсим начин да се връщаме назад, да сглобяваме парченца от миналото, да търсим обяснения за настоящето си и надежда за бъдещето си. Миналото е пъзел, счупено огледало - опиташ ли се да събереш парчетата, ще се порежеш, припомнят Милен и Стоян.
Защо не сме преосмислили годините на социализма? Носталгици ли сме? Има ли надежда за държавата, обществото и младите хора у нас? Наистина ли нещата - и преди, и сега - не се случиха така, както очаквахме, и затова сме обезверени?


- Как се роди идеята за сайта "Спомени от Народната Република"?
Милен Данов (М.Д.): Идеята се роди преди две години. В интернет нямаше подобен сайт, който да показва безпристрастно интересен и спорен период от близкото ни минало. Искахме да покажем нашата гледна точка.
Стоян Гълъбов (С.Г.): По-точно е да говорим за балансирана гледна точка. Материалите на сайта са в двата полюса. Опитваме се да балансираме, като показваме и хубавото, и лошото.
- Как и откъде събирате материалите за сайта?
М.Д.: Искам да благодаря на Столичната библиотека, както и на библиотеката в Бургас, които ни предоставиха албуми на различни градове, издавани по различни поводи. В тях открихме прекрасни снимки от онези години. Докоснахме се и до списания като "Отечество" например, откъдето взехме кадри от "живия" живот.
С.Г.: Черпим материали от наши читатели или по-възрастни приятели. Някои са събирали вестници, списания, правили са собствени снимки. Ходил съм и в Държавния архив. Има много материали за онова време - много повече, отколкото ние като хоби можем да съберем.
М.Д.: Въпросът е как ще бъдат представени...
- Вие определено нямате спомени от годините на социализма. Но не се притеснявате да правите сайт за това време...
С.Г.: Неслучайно не казваме нашите спомени, а вашите спомени. Голяма част от материалите са от читатели и от хора, писали или разказали за онова време. Аз... какво... станах чавдарче поне. Избягваме да даваме оценки. Колкото повече четем за онова време, толкова по-сложно е даването на оценка.
М.Д.: Трудно е да се погледне едностранчиво.
С.Г.: Едни от читателите са твърди защитници на този период, други - противници. Дори когато даваме авторско мнение в заключение на статия или като коментар, търсим баланса, опитваме се да провокираме реакция. Но оценка за периода не се наемаме да дадем.

За социалната сигурност

- Какво липсва на хората днес в сравнение с онези години?
М.Д.: Социализмът е минал период, от който трябва да се опитаме да извлечем поуки, за да не повтаряме същите грешки. Има плюсове и минуси. За голямо съжаление след 10 ноември 1989 г. не си извлякохме поуките. Най-лошото е, че не запазихме хубавите неща от годините на социализма.
С.Г.: Какво ни липсва днес ли? Нека го кажа с две думи - социална сигурност. В спомените и в коментарите хората акцентират на това. В социалната сигурност включвам ниската безработица и сравнително ниската битова престъпност. Ключовете към хубавите спомени за онова време са добрите нива на трудова заетост, работещата индустрия и селско стопанство. Към това добавям социалните придобивки, за които сега всеки сам трябва да се бори, при това с изключително лош успех. Дори и да положим усилия днес, може да не получим адекватен резултат. Тогава социалната сигурност е била осигурена от държавата - може би не на изключително ниво, но я е имало. И това е стабилна основа за положителния поглед към онова време.
- Затова ли някои оценяват сайта като носталгичен? Носталгията включва чувството за положителна оценка.
М.Д.: Всеки оценява този период през неговата гледна точка. За едни е носталгичен, за други - не е. Писали сме и за комунистическите лагери, и за политически убийства, за горяните... Няма носталгия към тези неща. Повечето сайтове в интернет са крайно десни или крайно леви, а ние се опитваме да се доближим максимално до това, което е било.
- Как младите хора оценяват заниманията ви?
С.Г.: Някои казват, че читателите ни са предимно възрастни. Сайтът е в интернет, няма как читателите ни да са основно възрастни, защото младите са на "ти" с технологиите. Основната ни аудитория е между 35 и 45 години - достатъчно възрастни, че да имат някакъв спомен, и достатъчно млади, че да ползват компютър.

За образованието, учебниците и радикализма

- Образователната система и учебниците помагат ли на младите хора да си изградят обективна представа за годините на социализма?
Двамата в един глас: Не!
- Има дупка - и в обществото, и в познанието по отношение на този период. И вие сте в тази дупка...
Двамата: Да, така е.
М.Д.: Нито сме учили по история за този период, нито сме се докоснали до него...
С.Г.: Знаем нещичко на ниво битови разкази. Представям си коментарите на по-младите читатели. Те са сред най-радикализираните. Колкото са по-млади, толкова са по-радикализирани, и в двете посоки. Те не работят с исторически факти, а с това, което им е казано, което са чули. Оттам и резултатът - обидни квалификации в една или друга посока.
Хората не четат. Не работят с факти и документи, а с мнения. Казано им е, че по времето на комунизма е било лошо, че комунизмът е лош, комунистите трябва да бъдат разстреляни - и точка. Не се интересуват какво е станало, защо...
М.Д.: Защо учебниците по история обслужват политиката? Преди в тях е писало за онова време, че всичко е "цветя и рози". Отварял съм сега учебник по история - няма обективен разказ за тогава. Затова се опитваме да пишем за неща, които липсват в учебниците. Например за разстреляните ястребинчета, за Митко Палаузов... Изпреварвам въпроса ви - не сме нито вляво, нито вдясно. Държим политиката настрани.
С.Г.: Хората днес имат уникален достъп до информация, но кое е вярно? Объркваме се. Защото не се чете, не четем целия материал, а само заглавието. И хоп, приема се за истина.
Оня ден четох, че здравният министър бил предложил акушерката, която удари бебе, да бъде обесена. Имаше го навсякъде. Дори се усъмних, докато не проверих и не видях, че е неновина. Но десетки хора бяха написали коментар "Браво на министъра!"
- А ако ви обвинят в манипулация, че сте колона, червени...
С.Г.: Обвиняват ни постоянно. Във всякакви грехове - че вземаме пари и от Сорос, и от руското посолство, и от "Позитано" 20. Сега Милен е с голяма раница... (двамата се смеят)
- Последно - откъде ви плащат?
С.Г.: Всичко при нас е напълно на доброволни начала. Всяка стотинка, която сме похарчили по сайта, сме я заделили от заплатите, които сме изкарали. Всяка секунда от времето, което сме отделили, е от нашето свободно време. Хоби ни е, забавно ни е, приятно ни е. Интересуваме се от история. Миналото лято отидох в едно село в Гоцеделчевско, за да се срещна с една интересна жена, да взема интервю и да напиша за нея. Никой не ми е дал и стотинка. Намерим ли време и средства, инвестираме ги в това наше хоби. Не печелим от него.
- Каква цел преследвате с този сайт?
М.Д.: Кефя се (извинявам се за израза, но не мога да намеря по-точен), когато моя статия е четена или копирана от журналисти... Скоро писах за калашника в класната стая с помощта на позната, ходила на военно обучение. Материалът се прочете 20 000 пъти!
С.Г.: Удоволствие е, когато напиша анализ, да провокирам коментари. Да видя, че съм накарал някой да се замисли - независимо, че мнението може да е отрицателно.
М.Д.: Вместо да пишем безразборни коментари в различни сайтове и социални мрежи, провокираме хората да коментират нашите неща.
- Работата върху сайта е и емоционална. Има ли истории, които няма да забравите?
С.Г.: Дълга история... Фондът за популяризиране на Познан (Полша) финансира направата на филм. Екип обикаля бивши социалистически държави и снима по 10-15 мин. за всяка страна. Намерили сайта ни и се свързаха с нас. Дойдоха в България. Снимаха Бузлуджа, разказахме им историята на комплекса. Заведохме ги в Ловеч, срещнахме ги с автора на паметника на първия български космонавт Георги Иванов. В Плевен разговаряха с архитекта на целия комплекс около Панорамата. В София срещнахме екипа и с космонавта Георги Иванов. Това беше поредица от запомнящи се срещи, започнала от сайта. Филмът предстои да види бял свят.
М.Д.: Впечатлявам се от малките неща. Например пуснем снимка и някой се познае. Обади се, става ни мило и хубаво. За 1 май пуснахме материал за тъкачката Найда Манчева. В коментарите се включи и нейната внучка. Това са малки, дребни неща, но ги помниш за цял живот. Има и неприятни моменти, когато читателите започнат да се обиждат и да се заплашват в коментарите си.
Към нас хората са като цяло позитивно настроени. Е, получавали сме и "десетки"... Бяха ме нарекли кръстоска между Петър Волгин, Велислава Дърева и Мишо Шамара (смеят се). Приех го като комплимент. Рап изпълнител и двама известни журналисти - какво повече да иска човек!

За младите

- Какви са днешните млади хора на България - апатични, отчаяни? Наистина ли всички кадърни напускат страната? Бяхте ли на протестите заедно с младите, умните и красивите? Какво мислите за радикално настроените групи в обществото?
(В този момент фотографката започва да ги снима, а те в един глас казват: "Снимайте ни заедно, един до друг, не разделени")
С.Г.: Мнозина казват, че младите са апатични и нямат вяра в бъдещето. Те са активни и имат вяра, но по свой начин. Съвременното поколение е аполитично. Младите хора трудно се привличат като избиратели, като партийни членове. Те нямат навик да се занимават с политика, трудно подават молба за членство, освен ако няма семейна традиция. Те обаче намират своето спасение и дори са много активни по свой начин. Хващат си багажа, границите са отворени и напълно активно, неапатично, съзнателно заминават, след като не им харесва в страната.
М.Д.: Младите хора напускат страната, защото българите като цяло се почувстваха много използвани в последните 25 години. И тези, които отидоха с чисто сърце на последните големи протести, също бяха използвани. Затова не отидох нито един път. Малкият човек се оставя да бъде използван...
С.Г.: Получи се парадокс - свалиха Бойко, за да дойде Орешарски, а след това свалиха Орешарски, за да дойде Бойко. Ако съм протестиращ, щях да се самоубия...
Младите осъзнават, че са били използвани. Като казвам млади, свалям възрастовата граница - 18-26-годишни. Тези, от които нещо може да се очаква, просто няма да се напънат.
Активността на радикализираните младежи, на националистите е резултат от липсата на социална принадлежност. Голяма част от тях са без работа. Радикализират се, защото социалното им положение е крайно тежко. Безработицата носи липсата на социална принадлежност. Не работиш ли, ти си част от нищо. Аз съм част от фирма, двамата с Милен сме част от сайта и т.н. Безработният е дълбоко отчаян, изнервен, обезверен, затова търси да е част от нещо. Най-лесно е да се присъедини към група, която не полага особени усилия за нещо смислено, освен да тормози или да бие...
М.Д.: Да не ни подгонят сега...
С.Г.: (Смее се) С равни обувки сме винаги...

За миналото, носталгията и държавата

- Каква е вашата рецепта за младите хора и за България?
Двамата заедно: Трудно е...
- Знам, но като си позволявате да "обработвате" обществото в това пространство, наречено интернет, опитайте се да дадете съвет.
С.Г.: Държавата ни има много голям проблем, свързан с народопсихологията. Имаме определен начин на мислене, в който сме възпитавани от векове. Разсъждаваме по определен начин. Когато човек иска промяна, нека да започне от себе си. Когато изпушим цигарата и хвърлим фаса на улицата, удължаваме прехода. Когато минем на червено, удължаваме прехода към това България да стане по-добра държава. Когато не минем през подлеза, а прескочим мантинелата, преходът се удължава. Може да е с милисекунди, но когато 8 милиона започнат да се хвърлят фасовете си на улицата, да плюят дъвките си в трамвая, да си хвърлят торбичката с боклука от терасата, милисекундите стават 25 години и повече. И ще станат още 25 години, и ще се изтъркалят още едно-две поколения. Всичко това го пренесете в политиката, увеличено хиляди пъти. Начин на възпитание е това.
Корупцията е заложена в мисленето ни. Благодарение на нея сме оцелявали. Тя не е от вчера. Някои казват - комунистите са виновни за всичко. На тези хора бих препоръчал да прочетат Иван Хаджийски и още по-стари книги. С корупция и рушвет са строени църкви, уреждали са се на служби преди столетия... Много преди да се роди комунистическата идеология. Всеки път, когато някой даде 20 лв. на катаджия, корупцията в държавата се увеличава с години напред.
Не започнем ли промяната от себе си, няма значение кой е на власт. Властващите са от нас, не са докарани от друга планета. Ако правят нещо лошо - така са чули и видели, така са научени.
М.Д.: Важно е да уважаваме миналото си, а не да го зачертаваме. Как говорят много хора: да оставим Бузлуджа да се саморазруши, да бутнем Мавзолея, да сменим имената на улиците и да премахнем комунистическите символи и всичко ще се забрави. Не, не може да се забрави. По-добре е да го осмислим, да уважаваме миналото си и по този начин ще ни е по-лесно да вървим напред.
От неглижирането на годините на социализма и от радикализирането ни по темата изгода имат политиците. Трябва да четем, да си правим верни изводи, а не да сме безлика тълпа.
С.Г.: Лесно е да кажем че някой ни е виновен. Може отвън някой да е виновен за цената на петрола, за глобален военен конфликт, но ние сме си виновни, че тръскаме покривките от терасите. За дупките по улиците няма как да ни е виновен някой отвън.
М.Д.: Нашите политици като цяло винаги са били сервилни - без значение под чие крило сме, сега не знам под кое сме... Май е цяло ято! Важно е какво политиците ще извлекат като полза за малкия човек, за държавата. Тук е голямата разлика. Ако приемем, че преди Десети ноември сме били най-близки до Съветския съюз, сега се опитваме да копираме Щатите във всяко отношение и да сме първи до тях. Въпросът е какво получаваме сега от новите ни приятели и какво сме получавали тогава. Тези неща, които получаваме - сега, ако получаваме, и тогава, доколко са стигали и стигат до обикновения човек. Това трябва да се преценява добре. Смешно ми става, като заговорят, че едва ли не сме били 16-а република. Това е като "вица на деня" - казвали са го, за да може България, възползвайки се от конкретните исторически обстоятелства, да получи нещо.
Хората изпитват носталгия по годините на социализма, защото в момента до обикновения човек не стига нищо. В Северозападна България времето е спряло. Обикновеният човек днес (не говорим в София) живее по-лошо, отколкото е живял по времето на социализма. Ако хората сега живееха по-добре, отколкото преди 30 години, нямаше да изпитват носталгия. Да, сега има такива, които живеят в милиони пъти по-добре, отколкото преди четвърт век, но колцина са?

 
Милен Данов:
Младите хора напускат страната, защото българите като цяло се почувстваха много използвани в последните 25 години. И тези, които отидоха с чисто сърце на последните големи протести, също бяха използвани

Стоян Гълъбов:
Когато човек иска промяна, нека да започне от себе си. Когато изпушим цигарата и хвърлим фаса на улицата, удължаваме прехода. Когато минем на червено, удължаваме прехода към това България да стане по-добра държава. Когато не минем през подлеза, а прескочим мантинелата, преходът се удължава

Снимки WWW.SOCBG.COM