Да уцелиш астероид

Наталия Славина

Учените от Института по планетарни науки в Тусон (САЩ) създадоха компютърен модел на падане на астероид в океана. Както се разбра, това няма да предизвика цунами, въпреки че повечето специалисти смятаха именно така. За сметка на това обаче може да унищожи озоновия слой.
В частност компютърният модел продемонстрира: среден астероид с диаметър близо 800 м ще изхвърли в атмосферата около 46 млрд. тона вода и пара на територия, широка почти 1000 км и височина над 160 километра.
А след това събитията могат да се развият така: като попаднат в атмосферата, водата и съединенията на морска сол, съдържащи хлор и бром, бързо ще започнат да разрушават озона. Много по-бързо, отколкото в естествени условия. Над Земята ще започне да расте огромна озонова дупка, която ще покрие цялата планета, отваряйки я за мощен поток от ултравиолетово излъчване. Биосферата няма да успее да се справи с такава рязка промяна на условията и рискува на практика да загине напълно.
Доколко сериозна е тази опасност? Директорът на Института по астрономия към Руската академия на науките Борис Шустов, изказвайки се в Роскосмос на заседание на конференцията на Руската академия по космонавтика "Циолковски", съобщи, че Земята потенциално я заплашват 1000-1200 обекта. От тях приблизително 150 небесни тела са с размери от един километър и близо хиляда с размер от 100 метра до километър. Ученият отбеляза, че почти всички "километрови тела" са открити и постоянно се наблюдават.
Шумът около астероида Апофиз ту затихва, ту се разпалва отново. Астероидът бе открит през 2004 г. Сближаването му със Земята ще стане през 2013-а, 2021-а, 2029-а и 2036 г. При това според данните на оптичните средства за наблюдение вероятността от сблъсък се увеличава през 2036 г. Ако астероидът, който тежи 50 милиона тона и е с диаметър 320 метра, пресече орбитата на Луната и тръгне към Земята със скорост от 45 000 км в час, сблъсъкът му с планетата ни ще освободи енергия, еквивалентна на 65 хиляди хирошимски бомби!...
Учените разработват най-различни варианти за спасение от астероидите. Зад океана например предлагат следното: космически кораб да се блъсне в Апофиз и да промени центъра на тежестта му. След това спътници ще наблюдават постоянно промяната на орбитата на космическото тяло.
Има и други планове. Например да се изпратят на небесното тяло няколко малки станции, които да променят орбитата му, като "отчупват" от астероида късчета и ги изхвърлят в противоположна на движението посока. Сериозни решения предлагат руските учени и конструктори. Например да се използва универсалният космически апарат (той дори вече има име - КАПКАН (от руски КАПАН - бел. ред.), който може да разрушава или променя орбитата на опасен космически обект, а за изследване на структурата и характеристиките на материала му - космически апарат-разузнавач.
По думите на специалистите въпросът с доставките на астероида може да се реши с помощта на перспективните ракетоносители: "Союз-2" за доставката на ударния космически апарат на астероид с диаметър до 300 метра и "Рус-М" - на астероид с диаметър от 600 до 700 метра.
Според оценката на експертите вероятността от падане на Земята на опасни космически обекти с диаметър от 20 до 300 метра е 0,3535 годишно в продължение на 20 години. Ако притежаваме космически средства за осигуряване на астероидно-кометната безопасност, то вероятността от предотвратяване на сблъсък на астероиди със Земята ще намалее до 0,007.