Да уловят месеца за рогата...
/ брой: 90
Вяра Дянкова
"... Гиганти тръгнале по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз слава на майка си, а пигмеи се покачиле на необозрими конкили и посягат с своите къси умове да уловят месеца за рогата!"
(Из писмо на Христо Ботев до Тодор Пейов)
Новите български "историци" Йорданка Бибина, Антон Георгиев и Божидар Алексиев в книгата си "Турците в България" откриват, че "присъствието" на Османската империя е било истинска благодат за българите цели петстотин години!
За тях обаче е правомерно насилственото потурчване на 100 хиляди български християни да приемат мюсюлманската вяра от турските поробители по време на робството - това са ПОМАЦИТЕ от Родопския край и Северна България! Правомерно е създаването на ЕНИЧАРИТЕ - новата турска войска, събирана изключително от българските християнски деца, отнети от родителите им и възпитавани в духа на мюсюлманското учение! Правомерно е Баташкото клане (отречено през ХХ век от европейски учени) с 30 000 убити български деца, жени, мъже, старци!
Априлското въстание бе подготвено от цялостното развитие на националноосвободителното движение и беше негова най-ярка изява. То дойде като резултат от дългогодишната революционна дейност, организаторски талант и революционно-демократичната идеология на такива бележити българи като Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и още много други техни съратници, които пробудиха и утвърдиха националното самосъзнание на народа, въодушевиха го и го вдигнаха на борба.
Из писмо на Апостола до Филип Тотю в Одеса. Март 1871 г.:
"...Приятелю и брате Филипе! Ние, дейците, сме си посветили живота за отечеството, да работим за толкова милиона народ... Историята ни няма да прикачи заслугите другиму... Щял да дойде някой си, по някакво вишегласие, право или криво, да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто. Аз съм се обещал на отечеството като жертва за освобождението, а не да бъда кой знае какъв. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно. Такова нали е предначертанието днес за него. Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко... Това трябва на всеки работник български, да даваме такова предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа... Да бъдем до край в единомислие.
С вас единоборний В. Левски"
В писмо до родолюбив българин във Влашко от 6.Х.1871 г. пише:
"...Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски золумляри и яничери. Нашите долини ечат от робски ехтения и въздишки. Но и ние търсим случай да разкъсамо робските вериги, да изгониме далече от земята си турските кеседжии, да подигнеме и съградиме храм на правата свобода и да дадем всекиму своето.
От никого, странаго, нищо не се надяваме. Никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.
Защото туй дело е дело за народното освобождение. Дело българско."
Из дописка до в. "Свобода" от 28 януари 1871 г.:
"Ние досега очаквахме от европейските сили помощ и поддръжка; но праговете на консулатат се обливат всеки ден с кървави сълзи, а нашето положение става по-тежко и по-тежко: отникъде никаква помощ. Но още по-горчиво ни става на сърцето, когато видиме, че тия хора, от които ние очаквахме помощ и спасение, са станали днес Алипашови учители и Фазилпашови хазантари и възпитават нови вълци за Христовото стадо!...
Ние се вече уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. са нищо друго освен "стани куме, да седна..."
Из писмо до Любен Каравелов от 30.Х.1872 г.:
"...Времето е в нас и ние сме в времето. То нас обръща и ние него обръщаме..."
Такива думи, с такова съдържание може да каже само една истински човешка личност като Апостола: скромен, честен, добродушен, с благородно сърце, неустрашим и смел до безумие, добър познавач на народа и условията, вещ организатор, сладкодумен и убедителен оратор, делови и разпален бунтовник срещу потисниците на народа. Той вярваше в успеха на организираното общо въстание, затова в три години време обходи цялата страна от Дунав до Родопите, от Сърбия до Черно море и покри робската тогава земя с двеста революционни комитети с родолюбиви българи. Затова всяко поколение след него трябва да гради живот такъв, за какъвто Левски работи, бори се и загина. Това ще зависи от всички българи, стига да сме усърдни, съзнателни и добри негови последователи на всяка стъпка, във всяка работа, в личния или обществен живот.
И само този, който знае и почита отминалата истина на своя народ, ще може по-леко да прекрачи в мечтаното си бъдеще! Ето защо в името на тази истина трябва да проучваме значението й в съзнанието на човека тогава и сега, като я потърсим в делата на безсмъртните.