Да станеш плячка на Системата

Ако има нещо положително и неоспоримо след случая с Гърция, то е, че в ЕС вече нищо не е и няма как да бъде като преди. "Кутията на Пандора" е отворена, а запушването на пробойните, с диктаторски мерки и финансов шантаж, приближава все повече довчерашния "общ европейски дом" към неговия безславен крах. Пробойни, които всички виждат, но за които упорито се лъже или мълчи!
Знам, че звучи твърде общо и обтекаемо, но съм убеден, че дори най-яростните защитници на евроатлантизма си дават сметка какви големи промени на континента тепърва предстоят. Надеждите им за възможно "чудо", което да потуши оголените проблеми и растящите противоречия, са като да плюеш срещу вятъра. Защото Системата, за съжаление, не е способна да еволюира към прогрес. Тя е в застой, който ерозира всички нейни жизнени връзки и функции - принципи, ценности, договори, правила...    
Всичко това обективно подхранва почвата за засилване на извънсистемните, нетрадиционни партии и движения, наричани всякак от привържениците на статуквото и европейската олигархия - популисти, крайнолеви, крайнодесни, ксенофоби, хомофоби и т.н. Левите, които открито прокламират, че са проевропейски настроени, като СИРИЗА например, засега търпят неуспех в опита си да променят системата отвътре по демократичен начин. Дали по същия път ще действат и испанската "Подемос" или ирландската "Шин Фейн", или Левите в Германия, ако и когато настъпи техният час? Не са ли програмите им някаква утопична романтика за еволюционна промяна, която изглежда обречена?
Поведението на партиите на статуквото показва, че Системата не е способна да се промени сама. Тя създава все по-големи неравенства, които неизбежно стават основа за възхода на такива партии и движения. Насреща си обаче те нямат демократичен конкурент и партньор, а откровен диктатор, готов на всичко в името на собственото си оцеляване. Случаят с Гърция е показателен.
Не можеш да промениш системата, като станеш част от нея. Видяхме го и на българска почва. Всички тръгват с регистрация на демократичен принцип, а после се превръщат в част от статуквото. Дори НПО са с подобна структура в момента, когато се легализират и регистрират. Но онези "на върха" започват да вземат решения, без да питат останалите и това се смята за напълно легитимно. Така лека-полека ги въвличат в готовата матрица.
В ЕС е същото. Забелязахте ли, че не се събраха европейските депутати, за да решат дали да фалира Гърция? Събраха се шефовете! Първо общо, а после онези, които всъщност командват останалите пионки. И Гърция официално стана тяхна колония. Антисистемната партия се превърна в плячка на системата.
Дали пък другите нетрадиционалисти, заклеймявани като крайнодесни, хомофоби, ксенофоби и нацисти в лицето на френския Национален фронт на Льо Пен или на британската ЮКИП на Найджъл Фараж, Северната лига в Италия, унгарската Йоббик няма да се окажат по-адекватни и успешни, ако и когато им дойде времето? Тяхната цел щ1 е просто да разпаднат еврозоната и ЕС, защото последните са се превърнали в собственото си отрицание на принципите, които прокламираха и с които сега баламосват цяла Европа.