Да си спомним за Вела...

Евгений БЕЛИЙ

На 16 март 1922 година в село Каменица, днес квартал на Велинград, в семейството на Катерина и Пейо Пееви се ражда трето дете, момиче. Кръстена е на баба си Вела. Това звучно име се повтаряло най-често в големия каменски род Пееви. Вела ще вземе това име, за да го остави не на внуци и правнуци, а на един град - единствен в България, именуван на жена героиня - Велинград.

Вела израства в заможно семейство. Не изпитвала глад и нищета. Отлична ученичка. Учи в "жълтото училище" близо до родния й дом. В школото в кв. "Каменица" в една от класните стаи имаше чин. На месингова плочка беше изписано: "На този чин е учила народната героиня Вела Пеева". Чинът винаги беше празен. След време изчезна. Така, както сега бледнеят спомените за нея.

Вела Пеева завършва пазарджишката гимназия. Там става член на РМС (Революционния младежки съюз). Две години е студентка по география в Софийския университет. През ваканциите със сестра си Гера списват на ръка нелегален вестник - "Просветител". Двете го разпространяват тайно по домовете на своите съученици и другари.

През март 1943 г., на 21 години, Вела става партизанка в отряд "Антон Иванов". Там е приета за член на БРП (Българската работническа партия). През есента на 1943 г. чепинските партизани се връщат и образуват чета "Братя Кръстини". На 27 март 1944 г. те водят сражение. Стойо Калпазанов е заловен жив. Вела, макар и ранена, със счупени очила, се спасява. Установява се в местността Бялата скала. 37 дни сама в подножието на Арапчал. Слизала е в Каменица за храна. Търсела е връзка с отряда. В първите дни на май прислужникът в каменската община дочува през открехнатата врата на кметската канцелария как му докладват къде се крие Вела.

В утрото на 3 май 1944 г. Вела е обградена в местността Бялата скала. Пистолетът, верният неин другар, с последния си изстрел слага

началото на нейното безсмъртие

Стрелбата спира "и преминава над света най-тихата минута". Това ще изрече по-късно Дора Габе в поемата си "Вела", написана през 1946 г.

"Един живот, в който така сложно са преплетени човечност, скромност, другарство със стремежа за красивото, идеалното, с беззаветна преданост към народа.

"Слушам... със сълзи на очи, когато с болка говорят за трите гроба на Вела. Колко смъртни могат да бъдат белязани с този знак! Единият - на Бялата скала, под хайдушките буки, другият - над живописен хълм под стройните борове, третият - в тиха алея под плачещи върби! Сякаш земята на цялото Чепинско корито иска да приюти по-крепко в майчините си обятия своята вярна дъщеря, та чудодейната сила на всяка капка кръв от Вела да покълне тук, и да дава смелост на хората да продължат подвига й", споделя Тодор Ямаков, кмет на Велинград, в едно свое покъртително слово.

А пред Народния съд в Пазарджик Михаил Манев, народен обвинител, ще попита един от убийците на Вела: "Кажете с какво стреляхте по Вела?" Отговор: "С пушки, бомби и автомати." "А тя с какво се отбраняваше?" "С пистолет!" "И какво намерихте в раницата й?" "Корички хляб и книги, само книги и един бележник с песни, стихове и нейни записани мисли!"

Каква велика дарба има нашият народ - мъката си да излива в песен. Първи със сълзи на очите запяват жените от Каменица: "Ой, горо, горо гъста, гъста зелена. Що си навела клони надолу, клони надолу кат народ глава.

И ти ли, горо, жалиш

за Вела Пеева..."

Вела Пеева е една от многото героини на България. Човек, който е изпреварил времето си и е вярвал в социалното и политическото равенство, вярвал е във възможността всеки да изразява своето мнение.

Задачата на Българската социалистическа партия и Българския антифашистки съюз е завръщане към тези идеали. Идеали, които нямат историческа давност. Само със саможертвеност, желание за работа и личен пример като този на Вела Пеева можем да спечелим доверието на България.

* * *

Днес от телевизионните екрани ни залива най-мракобесен антикомунизъм. Платени историци отново се опитват да се изгаврят с паметта на героите и да омърсят живота, идеите, делата и устрема на хора като Вела Пеева. По цял ден слушаме да се леят фалшиви и престорени сълзи за "жертвите "на Народния съд, а най-злобните кариеристи от близкото минало се опитват да минат за дисиденти и да се впишат в редиците на най-яростните антикомунисти.

Няма да се уморим да припомняме, че избраният от нас президент отиде да се поклони на извергите, избили 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, запалили 2139 къщи и вкарали в затворите и концлагерите над 31 хиляди души. Същите изверги, които отрязаха и главата на Вела Пеева. Тази подмяна става вече нетърпима.

Крайно време е ние, българите, да вземем съдбата в собствените си ръце, да се заемем с решаването на собствените си проблеми и да изградим отново по-справедливо и социално общество.

Българският народ е уморен от бедност и несправедливост. Търпението на хората не е безгранично, то вече е изчерпано. Време е да насочим усилията си за генерално преустройство на държавата, за да се пресекат всякакви условия за корупция и злоупотреби с властта. И да създадем такава държава и такива условия за живот, за каквито мечтаеха и жертваха своя живот герои като Вела Пеева!