11 Август 2020вторник16:30 ч.

Албер Камю

Мнение

Да си припомним Камю

В навечерието сме на общо единно човешко спасение

/ брой: 67

автор:Олга Маркова

visibility 916

Четем и препрочитаме романа "Чумата" на Албер Камю, който още през 1947 г. отправи мощен апел към света за солидарност, базирана на преоценка за смисъла на човешкия живот - преоценка, предизвикана от появата на смъртоносен вирус. Само че тогава измисленият вирус е плъзнал из един град, а сега реалният е обхванал целия свят! Още по-странно е, че медиите непрестанно ни засипват със статистически данни за ръста на продажбите на такива книги, а причината за това пак някак остава встрани. Да вярваме ли на очите и ушите си?...

След колосалните успехи в усвояването на Космоса, след дългогодишните медийни "крясъци" за техническия бум на днешната цивилизация, за мащабната компютризация и дигитализация "внезапно" се стигна до безпрецедентен за мирно време апокалипсис, предизвикан от един вирус: КОВИД-19. Става дума не за научна фантастика от типа на Стивън Кинг (пост-апокалиптичния роман "Сблъсък", издаден у нас 1996 г.), нито за абсурдизма на Албер Камю, който днес звучи напълно реално и съвременно. Няма нужда от никаква актуализация. И ние си имаме нашенски разкази за холера, за петнист тиф, за отравяния..., извикани към живот от предвоенната обстановка в страната ("Холера" на Людмил Стоянов)... Очевидно, търпението на Съдбата вече свърши и тя "размаха пръст" над човечеството. Причините са повече от ясни: неконтролируема надпревара за натрупване на колосално богатство с цената на безотговорно унищожение на флората и фауната. С дългогодишно старание си отсякохме клона, на който седим. С нищо не доказахме, че сме разумни социални същества...

В разгара на пандемията отново гледаме филма "Заразяването" (2011) на Стивън Содърбърг (с уникалното изпълнение на Мат Деймън, Кейт Уинслет, Гуинет Полтроу и Джуд Лоу), който преди няколко години ни звучеше като чиста, далечна от нас, фантастика... Дори ни потискаше. Неговата тревожна атмосфера сега напълно кореспондира с днешната. Още през 60-те и 70-те години германският режисьор и сценарист Вернер Херцог, носител на 30 международни награди и автор на няколко книги, предупреждаваше от екрана за унищожаването на Майката природа и на околната среда. В личен разговор с мен през ноември 2009 г., по време на юбилейния (навършил тогава половин век) Солунски международен кинофестивал, той изрази своята тревога: "Не съм пророк. Инструментът, с който боравя (камерата), е далеч от интернет. Той няма право на грешки! Във всеки случай трябва да сме подготвени за твърде Драматичната промяна, която ни очаква." Творческия портрет на Херцог с поместеното интервю публикувах в книгата си "Последните мохикани на киното" (2011).

Странно ми е, че когато четем "Сблъсък",  узнаваме за авария в свръхсекретна лаборатория, от която е изпуснат смъртоносен вирус. И заразата започва да се разпространява като пожар... Днес някак не се коментира китайският вирус, тръгнал от Ухан. Само ни информират! А причините остават "зад кадър". Като Дамоклев меч в пространството висят глобалните въпроси: ще оцелее ли човечеството; на каква цена; чия е вината? Защо те са далеч от вниманието на нашите анализатори, които често се "втурват" да се изявяват по какви ли не второстепенни проблеми! Хората сами ровят в чуждата преса и в интернет, за да търсят тревожещите съзнанието им отговори. Припомнят си заплахите на Тръмп и опитите му да прекроява света. Може би след перестройката на социализма сега сме изправени пред перестройка на капитализма. Може би...

Къде се скриха "върховите технически и технологични иновации", за които се тръбеше отвсякъде? Безсилни ли се оказват пред жертвите на един вирус?! Явно, изхвърляйки се в оценките, непрестанно загробваме пораженията. 

Какво ни остава на нас, хората - както на беззащитните, така и на по-куражлиите? Разбира се, да спазваме стриктно разпоредбите на професионалистите. Дано помогнат! И редом с това: да си вземем поука от преживените катастрофи. Въпросът е: какъв е броят на оцелелите след тях и цената на тяхното оцеляване? В задъханото всекидневие досега сякаш не ни оставаше време да мислим за това. Сега време - бол! Важното е: да имаме потребност от такъв вътрешен размисъл.

Очевидно назрял е моментът да се намери общо единно човешко спасение. "Чужденецът" в Холивуд Оливър Стоун, въпреки спечелените три "Оскара": два за режисура ("Взвод", 1986, и "Роден на 4 юли", 1989) и един за сценарий ("Среднощен експрес", 1978), твърди: "Системата е чудовище: изсмукващо, безкомпромисно, ненаситно, което ви тласка надолу към дъното. Мартин Скорсезе и Спайк Лий също са минали през този ад... Трябва да имаш железен характер, за да устоиш на натиска." Известна е сериозната противоречивост във взаимоотношенията на Стоун с ръководството на Американската филмова академия. "Ако работите тук, в Холивуд - продължава той, - трябва непрестанно да преминавате през ситото на безброй комисии с хиляди изисквания." Както разбирате, става дума за Свободния свят, в който и днес продължават да творят и да се борят със системата отговорни талантливи личности, които "бият камбана над нашата съвест". Стоун напомня за пророчеството на Джон Кенеди, на когото посвети филма си "JFK": "Ние всички сме един народ, една планета. Трябва да оцелеем заедно или няма да оцелее никой."

Този ясновидски призив на потомствения интелектуалец сега звучи повече от навременно. Тъкмо към такива разсъждения ни настройва днешната житейска ситуация. Тя е безпрецедентен урок за всички ни; социален феномен, от който трябва да излезем по-мъдри и по-толерантни. Да снишим шестващата ненаситност; да се вглъбим в себе си и в близките си; да си припомняме по-често постиженията на художественото творчество и опита на миналото. В наши дни, когато метафизичната тема за смъртта, отхвърляна встрани от все по-ускоряващия се ритъм на всекидневието, изплува на дневен ред, социалното ни внимание се насочва към преосмисляне на ценностите; на нашето отношение към заобикалящите ни в социото хора.

За твърде кратко време - почти месец,  развихрящата се пандемия промени гледната ни точка за света. Сякаш станахме по-отстъпчиви, по-толерантни, по-благодарни към онези, които са на предна линия в борбата с безжалостната напаст и с всички средства защитават Хипократовата клетва. Често виждаме на телевизионния екран аплодисментите за тях - от балкони и прозорци... Макар и най-засегнати от пандемията, жителите на Северна Италия, под карантина, измислиха късометражен кинофестивал онлайн - "Мy darling Quarantine" с благотворителна цел: да подпомогнат системата на здравеопазването. Те са далеч от проклятието на китайската мъдрост "Да живееш в интересни времена!". Вярват като нас, че животът е такъв, какъвто го направим ние. Стига с тези дългове, отправени към потомството! Да се надяваме, че този път човешкият опит ще бъде безценен. Дано можем да го ползваме в бъдеще!

Автобусните превозвачи поискаха по-нисък ДДС

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 152

Затварят хотели по морето

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 152

Любомир Дацов: С мерките правителството купува симпатии

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 152

Добивът на домати и пипер се срина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 152

Евакуираха Доналд Тръмп след стрелба край Белия дом

автор:Дума

visibility 210

Масови протести след изборите в Беларус

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 152

Основателят на "Белите каски" е мамил Запада

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 152

Протестен марш на пробудения дух

visibility 419

/ брой: 152

Анатомия на един протест

visibility 459

/ брой: 152

Датата

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 152

Живко Георгиев: Властта няма друг ход, освен оставка

автор:Дума

visibility 647

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ