Да си купиш власт

Поредните купени избори. Може и да не ви се иска, но е така. И не защото години наред гледаме един и същи сценарий, а защото и фактите го показват. Сигналите за предизборна търговия са два пъти повече в сравнение с предишния вот, обяви главният прокурор Сотир Цацаров в началото на изборния ден.
Когато се появи информация, че на проведените през октомври 2014 г. парламентарни избори са били купени над половин милион гласа, изглеждаше невероятно. Е, може и още. Колко и докога?
Не че в последните години не ни свикнаха с купен, фалшифициран или продаден вот. Пипането по изборния закон в последния момент и торбичките с хранителни продукти с партийно лого са част от сюжета. Там е и наддаването в ромските квартали, което и вчера набра скорост в следобедните часове.
Неяснотата в изборната надпревара през целия ден и напрежението около изравнените сили вдигнаха мизата. И показаха кой дроби попарата. В "Столипиново" чакали до следобед оферти. Казват, минали 200 лв. на глас. Сигурно така е било и другаде. Притесниха се, изнервиха се, изпуснаха се "големите" победители.
А нас ни овъртолваха с блокирани граници и опашки пред секциите в Бурса. С приказки как вотът в чужбина бил решаващ.
Редяха дитирамби, че всичко било заложено със смяната на главния секретар на МВР и на областните управители. Разправяйте ги тези на "умните" и "красивите" - ще ви се вържат. Обяснявайте ги на собствениците на малки фирми, които тръпнеха как ще гласуват те, членовете на техните семейства и работниците им, за да имат пак обществени поръчки и евросредства. От "своите" кметове, които всъщност са Негови. Да, така стоят нещата. И не в големите градове, а в малките населени места и в махалите, където хората се оглеждат и ослушват, вървеше наддаването. Където избирателите не решават сами как и за кого да гласуват. Където никакви нови лица не пробиват, а окупиралите властта в последните години мачкат. Защото и утре е ден, и трябва да се живее. А уж корпоративният, или както щете го наречете, вот бил трудно доказуем. Не им стиска да го докажат.
Е, пак са на път да го направят. Да си купят власт, след като два пъти не успяват да изиграят хорото докрай. При това със замах и приветствано от прозореца на "Мерцедес", година 1968-а. И с ретро колата ще тръгне обиколката по кръстовища и магистрали за до болка познатите, оплюти, охулвани, подигравани и осмивани министри.
Нищо ново под слънцето. Ще върнат отпечатъците в болниците. Ако не тях, нещо по-извратено ще измислят. Ще долетят калинките в бордовете, министерствата и агенциите. Ще заорат комбайните по самолетните писти. Ще възродят милиционерщината в държавата. Ще седнат ортаците и котараците по масите. Ще се прегърнат аверите, ще се целунат, ще изпият по кафе и ще продължат да далаверосват. И ще бъдат дваж по-нагли и триж по-безцеремонни. Ще смятат, ще изчисляват, ще карат във властта, докато им отърва. После пак ще се обърнат към изборите и търговията. Защото знаят, че може.
Така де, за тях политиката е като футбола. Най-много да се скарат с някого... без да има смисъл. Затова гледат далаверата. Карат го през просото. Докъдето стигнат, после пак отново.