Да се интегрираме

Голямо интегриране пада в София. Но не на роми, с които сме свикнали да свързваме модерния термин. Обединението е в градския транспорт. Столичната община от години говори за проект за интегриран градски транспорт и все по-често се чува за различни фази от неговото неясно  осъществяване. Независимо от патетичните словоизлияния за радостните мигове, които ще изкараме по автобуси и трамваи, така и не успяхме да се домогнем до частица от това щастие. Светлият момент обаче явно приближава и е свързан с обществена поръчка, която трябва да сложи поредното парче от пъзела. Посредством нея от кметството обещават да дадат чрез еврофинансиране на късметлийска фирма над 2 млн. лв. Срещу тази сума тя ще трябва да осигури броячи на пътниците, които ще се качват в съответното превозно средство. Към 200 автобуса ще се накичат с датчици от по 10 000 лв. и ще цъкат с надежда отговорните фактори най-накрая да уловят и намалят броя на гратисчиите.
Не е нужно да си голям специалист, за да те зачекне съмнението, че някак сумата не отговаря на поставените цели. Наливането на пари в проекти, системи и програми с грандиозни имена, но постижими с далеч по-малко патос и финанси, не е прецедент за общината. А транспортът очевидно е от многото слаби места на политическото ръководство и администрацията. Които все работят в посока модернизирането му, а ние все сме в очакване да видим резултат. Той засега се изразява основно в поредния ремонт на бул. "Цариградско шосе", който ще тормози столичани през лятото. Или в току-що пристигналите рекламирани базелски трамваи, които още не са достигнали зряла възраст. Лутат се в късната си младост между 27-ата и 28-ата си година... Но важното е интеграция да става. Пари ще се намерят - я от нашия джоб, я от европейския.