Да се хванем на бас, или най-прочутите облози

Ако видите един англичанин, значи пред вас е джентълмен, срещнете ли двама англичани заедно, ще станете свидетел на облог, гласи една от поговорките на Острова. Мъгливият Албион неслучайно се смята за родината на басовете. А от страстта да спорят са обладани не само обикновените хора, но и богатите, и известните. Унгарският писател Ищван Рат Вег, анализирайки тази черта от характера на англичаните, отбелязва: "Не се знае точната причина на това широко разпространено явление. Може би за него е виновен английският "spleen", тоест прочутите  скука и потиснатост, очевидно предизвикани от хладния и дъждовен климат. Или известният "whim" - каприз, като с тази дума обикновено се нарича човек, обсебен от някаква странна идея. Ясно е обаче, че онзи, който е изпаднал в сплин и иска да се освободи от него, неволно попада под измамното влияние на уима: превръща се в особняк, готов на всякакво експанзивно действие, за да се измъкне от тресавището на всекидневието - поне временно. И така възникват споровете и басовете."

Всъщност, за облог се приема уговорката между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозналият или неправият трябва да изпълни поетото задължение.

Перлата на Клеопатра

На един от най-древните басове в историята на човечеството са се хванали Клеопатра и нейният любовник Марк Антоний. В желанието си да впечатли римския пълководец царицата се обзаложила, че ще може да изхарчи 10 хиляди сестерции за един обяд. Марк Антоний с удоволствие приел баса. На следващия ден било сервирано обичайното меню. Тогава военачалникът попитал египетската владетелка как точно смята да спечели облога с такава всекидневна храна. Клеопатра обаче свалила една от безценните си перлени обеци и я пуснала в чашата с вино. Черният бисер се разтворил, тъй като калциевият карбонат реагирал на оцетната киселина, и царицата с ефектен жест изпила скъпоструващия коктейл, като по този начин доказала своето могъщество и безусловната си власт. На Марк Антоний не останало нищо друго, освен да признае победата й.

А специалистите съвсем наскоро успели да докажат реалистичността на този химически ефект. Професор Прудънс Джоунс от университета в Ню Джърси твърди, че са нужни близо 24 часа, за да се разтвори в оцетната киселина една средно голяма перла. Ученият допуска, че египетската царица предварително накиснала обецата си във виното и я извадила от ухото, вече доста поомекнала. Възможно е обаче обядът, както това често се случвало по онова време (а и не само тогава), още повече в компанията на самата Клеопатра, плавно да е преминал в закуска.

Спринтът на месаря

За един от най-остроумните облози напълно справедливо се смята случката в Англия, станала през ХVIII век. В град Брайтън живеел месар, известен в града с това, че е много дебел, но доста находчив. В околността обаче като голям спортист се прочул граф Баримор - млад благородник, увлечен по леката атлетика, който смятал, че е ненадминат в способността си да тича много бързо - и на големи, и на по-къси разстояния. Дали аристократът пазарувал пържоли от месаря Бълок, историята мълчи. Но със сигурност се знае, че противникът на вегетарианството решил да предложи на графа необичаен облог. Дебелакът заявил, че може да надбяга младия спортист на 100 метра, но при две условия: стига да му бъде позволено да избере мястото на спринта и да му се даде 35 метра преднина. Победителят трябвало да получи от победения доста голяма сума, сравнима със стойността на целия бизнес на мистър Бълок. Благородникът бил развеселен от това дръзко предложение на месаря, но все пак си стиснали ръцете. Хваналите се на бас трябвало да се подготвят за спринта. И докато графът всекидневно тренирал, дебеланчото спокойно си хапвал и не мърдал от месарницата. Едва няколко часа преди състезанието Бълок разкрил картите си: той избрал за надпреварата улицата Блек-Лайон-Лейн - една от най-тесните в цяла Великобритания. Разбира се, веднага след старта Баримор настигнал противника си. Но така и не можал да се промуши край него, за да е пръв на финиша. Казват, че младият граф с достойнство признал поражението си и честно изплатил на Бълок цялата полагаема сума.

Жените на Балзак

Тази история съществува по-скоро като литературна притча, а не като реален случай, понеже никой от официалните биографи на Оноре дьо Балзак така и не я потвърждава. Смята се обаче, че всички предпоставки за подобна история са били налице. Публична тайна е, че френският писател имал самочувствието на познавач и ценител на нежния пол. Балзак доста често развличал приятелите си, като съчинявал подробна прелюбопитна биография на някоя от дамите, срещнати от него и компанията му направо на улицата, както и по време на разходки в парка. Та както си вървял творецът, видял пред себе си две непознати жени, напълно различни една от друга. Едната - блондинка, красавица с перфектна фигура и елегантни движения. Другата - плоска, несръчна брюнетка с невъобразима шапчица на главата. Балзак се обзаложил с придружаващия го приятел, че русокоската е родена в столицата на Франция, понеже притежава "истинска парижка походка"; най-вероятно е с няколко богати любовници, няма деца и се е отдала на бурен и красив живот. А дамата с тъмна коса е англичанка, която работи като икономка; има един син - плод на греховната й юност, който живее при баба си; а самата тя едва свързва двата края. Другарят на автора на "Мадам Бовари" отворил уста от учудване, но приел облога. Разбрали се, че ако Балзак се окаже прав, приятелят му щял да плати вечеря в скъп ресторант. В случай че греши, черпел самият писател, невярно "разчел" историите на живота на дамите. След като се хванали на бас, Балзак без сянка на притеснение доближил дамите и им се представил. Но колкото повече разговарял с тях, толкова по-мрачен ставал "познавачът на женските души". Оказа се, че блондинката е германка, добра и порядъчна майка на две деца, съпруга на известен дипломат. А брюнетката е родена във Франция; нещо повече - тя е актриса с доста фриволен нрав, която няколко минути след запознанството им споделила, че няма нищо против да вечеря с господата. Балзак едва успял да се отърве от нея: и без това почерпката в скъп ресторант трябвало да плати категорично непозналият биографиите на дамите писател.

Печалба от Луната

В онзи момент, когато Нийл Армстронг правел на Луната малките си, но гигантски за цялото човечество стъпки, ликувала не само цяла Америка, а и половината свят. Може би най-много се радвал един доста скромен британец. Той се казвал Дейвид Трелфол и бил голям късметлия. Девет лета преди постижението на първия астронавт, стъпил на повърхността на естествения спътник на Земята, през 1960 г. англичанинът влязъл в букмейкърска кантора с 10 фунта в джоба и фикс идеята да заложи на нещо необичайно. От предложения списък най-много му допаднало пътешествието на човека на Луната в близките 10 години. Залогът бил 1 към 1000. Приготвените от Трелфол пари изобщо не били малка сума в онези времена: месечната заплата на един работник достигала 30-40 фунта. Но Дейвид рискувал, и, както всички знаем, спечелил, тъй като през 1969-а, по-малко от година преди да изтече валидността на облога, американците все пак успешно се прилунили. А Трелфол си купил с печалбата разкошен спортен автомобил. Усмивката на Фортуна обаче се превърнала в сарказъм: Дейвид така и не успял дълго време да се наслади на новата си кола, понеже катастрофирал и починал.

Около света за...

Най-прочутият в световната литература облог принадлежи на Филеас Фог ("Пътешествие около света за 80 дни") породил доста имитатори. Американската журналистка Нели Блай е първата, успяла да подобри в реалния живот рекорда на английския смелчага. Дамата предложила през 1888 г. на редактора си в News of the World (между другото това бил самият Пулицър) да я изпрати с малко куфарче и 200 фунта в джоба в командировка по маршрута на героя, създаден от известния Жул Верн. Докато Блай се подготвяла за пътешествието от списание Cosmopolitan също проявили интерес към подобно пътуване и решили да се включат в експеримента със собствена кореспондентка, която също да обиколи земното кълбо, но като се движи в противоположната на Нели посока. В крайна сметка изданията се обзаложили коя от дамите ще се върне първа.
Блай се качила на борда на трансатлантическия лайнер Augusta Victoria на 14 ноември 1889 г. и така започнало нейното пътешествие. Разбира се, в реалния живот са я очаквали доста по-малко приключения, отколкото са се случили на Филеас Фог в книгата. Но имало и изтървани влакове, и купуване на маймуна в Сингапур, и посещение на колония прокажени в Китай, и дори среща със самия Жул Верн. За всичко това Нели пращала телеграми в списанието си. А Пулицър не спирал да предизвиква читателите да правят предположения кога Блай ще стигне до поредната дестинация. Закъснялата с два дни заради бурята в Тихия океан журналистка на 21 януари успяла да се върне обратно в САЩ. Но трябвало да стигне до другия бряг. И ако била пътувала с обикновена железница, по никакъв начин нямало да успее да завърши пътешествието си около света за 80 дни. Но шефът й изпратил персонален влак, така че Нели се върнала пристигнала на мястото, откъдето е тръгнала, 8 дни по-рано от необходимото. А съперницата й от Cosmopolitan в същия момент все още пътувала с кораб по Атлантика, знаейки, че безнадежно е загубила облога...