Да подклаждаме огъня на славянската душа

Бронзово копие от паметника на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека в София, носеща името им, е било дарено на приполярния град Мурманск през 1990 г. Някои сънародници помнят това паметно събитие, а жителите на града край Северния ледовит океан никога няма да го забравят. Дарители са българският народ и държавата чрез Фонд "13 века България". Подаръкът жителите на Мурманск получават заради организираното там за пръв път в Съветския съюз тържество по случай Деня на славянската писменост, отбелязан на 24 май 1986 г. То поставя началото на честването в Русия на славянските просветители, което сега е държавен и всенароден празник и в него участва президентът на великата държава.
На 24 юни в Националния музей "Земята и хората" бе отбелязана с документална фотоизложба 20-годишнината от дарението и 75-ия рожден ден на авторката на идеята за безценното дарение, журналистката Калина Канева. Нейни и на журналиста Васил Попов са снимките на подредените във фоайето на музея табла, документирали паметното събитие, доказващо силната връзка между двата братски народа. Съорганизатори на тържеството бяха Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, СБЖ, сдружение "Найден Геров" и клубът "Приятели на Мурманск"
От България копието на монумента тръгва рано сутринта на току-що обявения за национален празник Трети март. Кортежът пристига в Мурманск на 17 март, "пропътувал целия път от крайния български юг на славянския океан до крайния приполярен север, по нетленния мост, прокаран от Кирило-Методиевото АБВ, свързал 11 столетия сърцата на българи и руси и на вси славяни". Това е пишело в трогателното послание към гражданите на Мурманск от България, което е имал честта да прочете при откриването на паметника на светите Първоапостоли нашият колега Васил Попов, придружил паметника по целия му път.
Преди 20 години на площада на Първоучителите в Мурманск са били инициаторът за отбелязването на празника на светите братя в далечния север писателят Василий Маслов, авторът на паметника, скулпторът Владимир Гиновски, отец Натанаил, днес Неврокопски митрополит, и московският писател Сергей Шуртаков, летописец на тържествата в деня на откриването на паметника в Мурманск.
С ферибота "Героите на Шипка" паметникът пристига в Иличовск и започва шествието на признателност към Първоучителите и България през славянските земи. Митинг в Одеса, пред паметника на Шевченко, освещаването на монумента в Киев, на което се събират над 25 000 руси и украинци, Минск, Валтай, поклонението в Новгородския Кремъл, Петрозаводск, Мурманск. Обич, братски чувства, сълзи. И навсякъде двамата български журналисти - Калина Канева и Васил Попов, имали невероятния шанс да видят и съпреживеят неповторимата емоция, снимат и записват.
С отбелязване на 20-годишнината от паметното дарение Калина Канева отметна 75-ата си годишнина и събра толкова много свои и на българо-руската дружба приятели, чу искрени слова на благодарност за стореното като журналист и публицист, получи цветя и топли думи, които сигурно ще я вдъхновят и мобилизират да продължи изследователската си работа за делото и съдбата на граф Игнатиев. Поздравителни адреси от дружеството на писателите в Мурманск и кмета на града, от наследниците на граф Игнатиев, от български градове, библиотеки, институции, с които е работила.
Свидетелство номер 1 от 24 юни 2010 г. (цифрово копие от оригинален документ, даван на македоно-одринското опълчение) й връчиха от Централния държавния архив. "Постъпила доброволно в редовете на опълчението, изпълнявала длъжността достоен журналист и човек, участвала в походите за съхраняване и спасяване на духовността, в битките против забравата, ранена в боевете за българщината, наградена с гражданство на държавата на духа, уволнение - няма", пише в уникалния документ, на който юбилярката, изследвач и на голямото дело на акад. Дмитрий Лихачов, стана пръв притежател.
Проф. Захари Захариев и държавникът Георги Йорданов оцениха по достойнство направеното от Калина Канева - рицар, отстоявал всеотдайно и безскористно през годините на перестройката и прехода капитала в отношенията между двете братски страни. Винаги е пропагандирала истинската Русия, каза Захариев за Канева, и след 1989-а - този път не за да се противопостави на венцехваленето и лакировката, а на намиращите за модно да се ругае всичко руско и "да се поставя знак за равенство между омразния и страшен комунизъм и руската култура и духовност". Като апостолско определи делото на Канева Васко Попов.
Винаги съм се отнасял с възхищение към личности като Калина Канева - тихи, скромни, талантливи, целеустремени, това е тя, каза Георги Йорданов, оприличил я с "оня дъжд, който тихо и кротко полива земята, за да роди тя добри плодове".
Грамота и почетен плакет на Съюза на българските журналисти "за активна журналистическа дейност на ползу роду" връчи на юбилярката главният секретар на СБЖ Снежана Тодорова.
Благодаря на съдбата, че ме срещна задочно и лично с личности като акад. Лихачов, граф Игнатиев и с обкръжението им, и съм могла да стана посредник между тях и четящите българи и руснаци - това е наградата ми за стореното, каза Калина Канева. Подклаждайте огъня, защото над врящия котел мухи не летят, цитира завета на писателя Виталий Маслов журналистката. Да подклаждаме огъня на голямата духовност на славянската душа, поръча Калина Канева на събралите се за двата юбилея.