Да отидем на опера, мамо...

Магдалена Манолова

Завесата се отваря, а в залата се чува само едно "А..." - възхищение, почуда от вълшебството на сцената. Това е голямата сцена на Софийската опера, а вълшебството е операта на Нино Рота "Аладин и вълшебната лампа". Залата е препълнена с деца и родители, от най-малка възраст до по-големи. Те любопитно оглеждат пространството, което е като приказка за тях. За първи път заглавие от детските спектакли на Софийската опера "влиза" в голямата зала.
Децата и техните родители имат привилегията да изживеят своите незабравими мигове с една от най-хубавите приказки на Шехерезада от "Хиляда и една нощ" с музиката на големия маг Нино Рота. Премиерата на италианската опера за деца разтваря малко познати страници от света на майстора на филмова музика за първи път у нас. Когато кажем Фелини, това означава и Нино Рота. Познаваме тяхното магично филмово кралство, в което това, което Фелини разказва на езика на киното, Нино Рота пресъздава с музиката. Едно органично цяло, изписало най-значимите страници в историята на седмото изкуство.
Малко познаваме обаче композитора Нино Рота - автор на сценични творби и други опуси. Имах щастието да изживея на живо Нино Рота в неговия дом в Рим. Дребен на ръст, с необичайно голяма глава, той сякаш бе излязъл от някаква приказка. Седнал на своето пиано, сподели мисли не само за голямата си любов - филмовата музика, но и за сценичните си творби. Тях познаваме малко, но ето че след толкова години на сцената на Софийската опера оживява една от тях - неговата музикална приказка за Аладин, която той създава в далечната 1965 г. Една партитура, която има големи музикални предизвикателства.
Проектът явно е събрал творци, които знаят как да пленят днешния малък човек, свикнал на всякакви технически чудеса. Диригентът Стефан Недялков е този, който е бил пленен от музиката на Нино Рота, която в случая разкрива едно по-различно лице на композитора. Помним красивите мелодии от филмите с музика на Нино Рота. Разпознаваме с тях веднага и заглавието на филма. Случаят "Аладин" е различен. Той предлага богата, трудна партитура, която кореспондира с тенденции в музиката от 60-те години на миналия век, едновременно с това е рефлексия и на спецификата на писане на филмова музика. Диригентът Недялков е успял да направи правилния избор в съкращенията във варианта "опера за деца" така, че творбата да запази характера си. Нещо не така лесно. Успял е да въвлече в музикалното приключение оркестъра на Софийската опера, който едновременно е "потънал" и в дълбоките води на Вагнер.  
Режисьорката Вера Петрова явно добре познава детската психика. Тя, заедно с Георги Христов, създава увлекателно мултимедийно пътешествие в познатия сюжет. Динамично, с много ефекти, разиграва в няколко пласта действието, грабва вниманието на децата, държи ги в напрежение до края на чудното приключение. Успява да създаде  кинематографичен сюжет, да води от кадър в кадър действието, като прави незабележими трудните сценични промени.
Разиграва с певците-актьори сценките толкова естествено и непринудено, че децата да следят сюжета, като вярват на всичко случващо се. Всеки герой в тази приказка е като истински. Това вълшебство Вера Петрова създава заедно със сценографката Боряна Ангелова. Двете са намерили общ език в работата си, нещо толкова съществено за резултата. Отличен е изборът на солистичния състав. Явно създаването на този спектакъл е събудило у певците усещането за детското, за чудесата. Те видимо се забавляваха и в общуването си с детската публика, която често реагираше спонтанно. Отлично се вписаха в спектакъла и децата от Детския радиохор, не само сценично, но и вокално.
Нещо любопитно: Повечето от участниците в спектакъла са тези, които едновременно работят по проекта Вагнер. Да пееш Вагнер, да превключиш на Нино Рота. Не е лесно. Но може би има и нещо общо. Солистите излъчваха вокално и игрово толкова естествена енергия, че децата неведнъж ги аплодираха спонтанно. Те пееха, както се говори.
Двата състава подариха на най-младата публика вълнуващо изживяване с любимата приказка. Явно духът на Аладин е омагьосал певците в сътворяване на приказните герои - Николай Павлов и Кирил Шарбанов в ролята на Аладин, Николай Петров и Илия Илиев като Магребския магьосник, Милена Гюрова и Любов Методиева - принцеса Бадр-Ал-Будур, Румяна Петрова и Юлиана Иванова - майката на Аладин, Димитър Станчев - царят, Стоил Георгиев - везирът, и други.
Целият постановъчен екип и изпълнителите са вложили нещо повече от професионализъм - въображение, което е по-важно от знанието. Въображение, което стигна до сърцата на децата. А на тях можем винаги да вярваме, когато така спонтанно аплодират, когато хващат за ръка родителите си и искат отново да ги заведат на опера.