07 Юли 2022четвъртък11:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще духа до умерен североизточен вятър и температурите навсякъде ще се понижат. Преобладаващите максимални ще са между 25°С и 30°С. Краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки ще има на много места в източната половина от страната. Над западната половина ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността. Днес ще духа до умерен североизточен вятър и температурите навсякъде ще се понижат. Преобладаващите максимални ще са между 25°С и 30°С. Краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки ще има на много места в източната половина от страната. Над западната половина ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността.

ПЕГАС

Критика

Да останеш верен на своя творчески натюрел...

Новата книга на Георги Константинов "Непадаща звезда" е нравствен барометър на днешния ден

/ брой: 110

автор:Продрум Димов

visibility 601

В творческата си дейност поетът Георги Константинов се стреми да обхваща широк диапазон от проблеми и да анализира в дълбок психологически план съвременните човешки преживявания. Именно такъв творчески подход откриваме и в най-новата му поетична книга "Непадаща звезда" на издателство "Хермес". Съдържанието й е обособено в шест основни цикъла: "Малко преди полунощ", "Слава на дребно", "Сълза и дъжд", "Петият сезон", "Кафе от ръж" и "Ветрен живот". В тях авторът се е постарал да разграничи до известна степен разноликия характер на своите наблюдения и обобщения, породени от разнопосочните напрегнати житейски състояния на нашия съвременник, заставен да диша нравствено нездравословния въздух на днешното ни объркано съвремие.
Поетът не може да понася низостта и падението, които ни притискат безмилостно и безнаказано и съсипват човека, затова и стихът му е гневен:
Аз от грижи не спя, от опнати нерви -
тъмен вятър приижда
и в моя живот...
Само аз ли се лутам в шумящото време?
Накъде е запътен
човешкият род? ("Тъмен вятър")
В днешната капиталистическа България, както споделяше някога и Дамян Дамянов, изгонихме човека от себе си. Навред царят измами, апатия, които нанасят непоправими поразии и отчужденост във взаимоотношенията ни. Авторът се възмущава, защото съвременникът ни, българинът "вече губи черти на родина, / на любима жена, на приятел. / Куп жаргони в езика му има, / и ни мами с фалшиви карати." ("Реплика след време"). Подобно лексикално и стилно-езиково градивно покачване на градусите на настроението преобладава и в стиховете на творбата: "Звездна лотария", "Сърф", "Роден за река", "Есенно засаждане на овошки", "Подранила пролет" и мн. др.
Злите пагубни житейски ветрове обаче се оказват безсилни да сломят и прекършат творческата, човешката и философска същност на поета. Той следва непоколебимо своите непоклатими принципи и никога не губи равновесие, дори и в нелицеприятната отчайваща безпътица на днешния безперспективен ден. Георги Константинов никога не остава безразличен към високите градуси на наелектризираната ни действителност, непрестанно страда за унизителната участ на народа и Родината ни, но вярва в нейните по-човешки бъднини:
Последната надежда,
Която в мен просветва,
споделям като клетва
пред стръмния ти ден:
Все някога, Родино,
ще дочакаш най-истинската свобода. ("Сълза в дъжда")
И онова, което просветва, стопля гърдите ни и ни избавя, макар и временно, спасявайки ни от безпощадния пристъп на върлуващите социални и нравствени злини, поетът открива в живителните стойности на любовта. На тези най-скъпи преживявания авторът е посветил неслучайно стиховете си в цикъла "Петият сезон". Творецът съзнава дълбоко в себе си магическата творческа сила на това велико чувство и го издига на подобаващ пиедестал, защото около нас гъмжи толкова безверие, отчаяние, пустота. Стихотворения като "Един и същи сън", "Пролетна случка", "Данък", "Пролетна пиеса", "Нежната верига", "Петият сезон" сродяват тематично и емоционално Георги Константинов с Кирил Христов, Пейо Яворов, Димитър Бояджиев и други забележителни творци - майстори в областта на родната ни класическа интимна лирика.
Но струва ми се, че изключително значими са и стиховете, изразяващи социално-гражданската позиция на автора, добре позната ни и в много други негови творби. И този път Георги Константинов не изневерява на своя творчески натюрел, като поставя в заслужен осъдителен прицел нравствените недъзи и агресивната уродливост, които намират все по-благоприятна почва за виреене като вредни плевели в днешната изоставена българска морална нива. В тази насока той е завоювал вече едно доста респектиращо присъствие в родния ни хумористичен и сатиричен жанр, боравейки подчертано професионално, атрактивно, особено със самоиронията. Тази примамлива страна от своя талант авторът ни е показал с вещина в цикъла "Кафе от ръж". Сърцето му се раздира от гняв и възмущение, предизвиквани от поруганата социална справедливост, необузданата арогантност и долнопробни измами:
Екранът от корупция трепери.
Но вместо да се възмутя на глас,
шептя: "Как няма далавери,
в които да участвам в тях и аз?" ("Кафе от ръж")
Перото му е безкомпромисно и жигосва плъзналата повсеместна безнравственост и упадък, особено в сферата на духовното ни битие. Поетът е вбесен от връхлетялата ни брутална комерсиализация и морална деградация, които маргинализираха и натикаха културата в ъгъла. Затова и строфите му се задавят от неукротимо недоумение:
Каква поезия в години меркантилни?
Какъв театър? Гледаме си мач.
Офелия се снима в порнофилми.
И Хамлет днес е гробищен пазач. ("Труден въпрос")
Отрадно впечатление прави Георги Константинов и с генетическата сроденост на поезията му с удивителното откровение и разголване на душата на нейния автор. От подобна канава е изтъкан най-чистосърдечно и последният цикъл на творбата му - "Ветрен живот". В него поетът общува искрено с читателя, правейки равносметка на дългия си житейски път.
Погледната в тематично-емоционален план, по отношение на своя стилно-езиков изказ "Непадаща звезда" наистина напомня за високите професионални критерии на автора при отразяване на обезпокояващия социално-психологически облик на днешната ни действителност. Поетът си знае цената, отстоявайки себе си, не парадира с някакъв самоцелен и тривиален художествено-естетически инструментариум в поезията си, за да демонстрира показно богата литературна култура, с каквато безспорно разполага в завидно изобилие. Със силно въздействащите си поетични и морални внушения изданието играе ролята на неоценим нравствен барометър на нашия нечистоплътен ден. Умелото поднасяне на симбиозата от парлив социален изблик, интимен свят и горещ сатиричен език, прави творбата изключително актуална със съдържанието си, утвърждавайки високия творчески ръст на поета.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ